Паралелният внос не е нещо незаконно. Напротив, в рамките на Европейския съюз е напълно нормална практика две фирми да продават стоки с една и съща марка. В България все по-често по магазините се появяват храни и стоки, които се внасят както от официалния представител, така и от компания, направила паралелен внос през друг европейски дистрибутор. Това си личи по етикетите на повечето чужди марки. За крайния клиент това е добре, защото конкуренцията сваля цените в магазина. Има известни рискове разбира се, в които или зарядното ще изгори, или всички инструкции ще са написани на неразбираем екзотичен език.

Доскоро да внасяш стока през трета страна, след като стоката не е фалшива, беше в реда на нещата. Буквално преди дни обаче се роди един казус, който може да преобърне разбирането за целия дублиращ внос от страните извън ЕС и да засегне много компании. Всъщност "новото" развитие  просто копира европейската практика, която досега България не е прилагала.

Има ли нарушение

Обратът идва заради дело, в което сюжетът се развива преди две години. Още през 2008 г. компанията "Ай Пи Ен България" внася тонер касети на Canon. Фирмата не е официален представител на марката за България, а касетите са задържани по искане на производителя.
започва дело срещу паралелния внос. В неговия ход съдиите от Софийския градски съд (СГС) изтъкват, че паралелният внос не би трябвало да е нарушение на марковото право. Те се позовават на тълкувание на Върховния касационен съд (ВКС) в България, според което щом стоката е оригинална, няма проблем да бъде внесена в страната, въпреки че не е през официалния представител.

Въпреки това СГС се обръща към Съда на Европейския съюз за тълкуване на казуса. И тук идва ключовият момент, който може да обърне делото. Оказва се, че в ЕС има трайна практика по подобни казуси: когато става въпрос за внос от трети страни, производителят може да "забрани на всяко трето лице да използва (марката) в търговската си дейност без негово съгласие". Точно такова тълкувателно определение изпраща преди дни Европейският съд към българския. В случая с Canon например това значи, че производителят има право на претенции срещу паралелния внос от "Ай Пи Ен България".

"В житейския смисъл паралелният внос не би трябвало да представлява проблем. Стоката е оригинална и потребителят не е засегнат. От гледна точка на марковото право обаче има трайна европейска практика, че е нарушение дотолкова, доколкото няма съгласие на притежателя да ползва марката", обясни адвокат Милена Табакова от правната кантора "Табаков, Табакова и съдружници", която води делото от страна на японската компания.

"Въпреки трайната практика на ЕС в България имаше противоречива съдебна практика. Затова беше инициирано тълкувателно решение на ВКС. Според нашия съд се гледа дали стоката е оригинална или не. Европейският гледа дали има съгласие на производителя или не", казва още тя.
Тук е важно да се направи разграничение. Практиката е валидна само за стоки, които са внос от държави извън Европейското икономическо пространство, но няма проблем търговци да правят доставки от страни членки, дори да не са официални вносители.

Какво следва

"Големият пробив беше, че съдийката отправи по наше искане питане до европейския съд. Счита се, че това тълкуване, което иначе е на съвсем частен въпрос, може да се прилага и за други дела по този член на закона", обяснява адвокат Табакова. Делото с Canon все още е на първа инстанция и предстои да се види неговият изход. Само че в момента има патова ситуация. От една страна, има тълкувание на ВКС, което е задължително. Има такова и на европейския съд, което също е императивно. Въпросът е СГС кое от двете тълкувания ще приеме за валидно. И дали върховният съд не трябва да промени или отмени своето.

Когато делото завърши, то може да послужи за пример на много други компании, които имат същия проблем с паралелния внос от трети страни. Това са производители и вносители на техника, автомобили, облекла. Затова този уж дребен на вид казус има глобално значение за бизнеса.

*Оригинално заглавие: "Произведено за друга страна"