Около 80-90 лева на седмица - толкова плащаше средно семейство допреди 3-4 месеца за основните храни, когато пазарува в кварталния супермаркет. От лятото насам обаче ситуацията се промени - постепенно поскъпват брашното, олиото, млечните продукти. Цените на някои от основните плодове и зеленчуци също имат ръст на годишна база.

Наблюдението се потвърждава и от данните, събирани от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Отчетеното изменение на цените е за продажби на едро, но то рефлектира и върху тези за крайния потребител.

Затова и според последната информация на Националния статистически институт (НСИ) за септември потребителските цени на храни и безалкохолни напитки са отбелязали ръст от 1.9% в сравнение със същия период на миналата година. Тогава обаче беше отчетено намаление от 3.3 на сто спрямо 2008 г.

Според макроикономисти увеличението на инфлацията в комбинация със свитото потребление и замразените доходи автоматично свива БВП и като цяло води до обедняване. Поради което трудно може да се очаква точно потреблението скоро да се превърне отново в двигател на икономическия растеж.

За повечето представители от хранителния сектор увеличението е очаквано последствие от поскъпналата зърнена реколта през това лято. Въпреки че сега нивата на увеличение са доста по-ниски от 2008 г., когато след лоша реколта в Европа основните храни поскъпнаха шоково, ситуацията е различна заради кризата.

Компаниите се притесняват, че заради задържането или спада на доходите вече втора година поскъпването на храните - стоки от първа необходимост, ще окаже негативен ефект върху потреблението като цяло. В самия хранителен бранш се очакват най-много проблеми, най-вече в ниските ценови нива.

Според представители на сектора през последните месеци има плахи сигнали на известна преориентация в потреблението от възможно най-ниските цени към по-средни нива, но вероятно тази тенденция ще се изпари.

Отделно има опасения и че увеличението в цените на храните ще забави възстановяването и на търговията в нехранителния сегмент. Причината е, че все още 48% от бюджетите на домакинствата отиват за храна и напитки (данни на GfK), а нивото на доходите не се променя.

По веригата...

Още в началото на лятото цените на зърното поскъпнаха по международните борси, като обяснението за това е влошената реколта в някои региони. След забраната за износ в Русия и силните му ограничения в Украйна зърнопроизводителите в България започнаха да отчитат засилен международен интерес към продукцията си.

Така само до края на август бяха изнесени над 600 хил. тона пшеница, което според асоциацията на зърнопроизводителите не се е случвало от около 10 години. Увеличението на цената пък беше над 50%. Ръст и в износа, и в цените беше отчетен и при ечемика, слънчогледа и др.

Още тогава се появиха първите предположения, че поскъпването на храните е неизбежно. Заради зърнената реколта увеличение има в цените на брашното, както и на хляба. "Всички тези увеличения на суровини, енергоносители, осигуровки и други през годината влизат в цената на хляба", каза пред "Дневник" председателят на асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов.

По думите му фирмите са заложили възможно най-ниския праг на ръст на цените, но през последните седмици отново се отчита поскъпване на брашното.

От сдруженията на животновъдите също обясниха, че рязкото поскъпване на фуражите вече започва да дава отражение върху цените. "В момента изкупните цени на млякото са се повишили до около 80 стотинки на литър, доскоро бяха 40-45", казва председателят на съюза на животновъдите Пенка Христова.

По думите й тази тенденция все още не се случва в месодайния сектор, откъдето разчитат да покрият разликата в цените с евросубсидиите, които трябва да бъдат получени в края на годината или в началото на следващата.

Членове на асоциацията на млекопреработвателите съобщиха, че през септември има ново поскъпване на цената на изкупното мляко - около 15%, което няма как да не рефлектира и върху производството на кашкавал, сирене и други млечни продукти. Тези данни се потвърждават и от статистиката - през месеца цените на сиренето и кашкавала растат.

Според председателя на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев пък увеличението на цената на месото е логично и очаквано, а като допълнителен фактор за него може да окаже влияние засиленият интерес на турски компании към покупката на говеждо месо от европейски държави, включително и България.

Същите доходи...

На фона на поскъпващите цени повечето работодатели са категорични, че няма реално изменение на доходите. Въпреки че през септември се отчита ръст на средната работна заплата според официалните данни, бизнесът смята, че той е само статистически. Според данните на статистическия институт към септември средната заплата в частния сектор се е увеличила с 11.8%, а в обществения - с 4.7%.

Преди дни обаче от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България коментираха, че основната причина е, че компаниите са съкратили нискоквалифицираните си кадри, които са получавали по-малки възнаграждения, и това автоматично повишава статистически средната заплата във всеки бранш, без обаче да променя средствата във фонд "Работна заплата" във фирмите.

"Ръстът на възнагражденията се дължи и на повишаването на минималните осигурителни прагове, които от началото на тази година нараснаха средно с около 6 на сто" , каза тогава пред "Дневник" и Тодор Давидков от НСИ.

Възможните ефекти

Храните са сериозен разход в бюджета на домакинствата в България. Според данни на института за маркетингови изследвания GfK за тази цел отиват 48% от средствата, харчени от потребителите. Така на фона на запазващите се по-ниски доходи и увеличаващите се цени в едно от важните пера в бюджетите на домакинствата фирмите все повече започват да се притесняват за общото потребление.

Ефект върху него ще има и предстоящият зимен сезон, за който се увеличават режийните разходи за отопление и др.

Според част от компаниите в хранителната индустрия сегашното макар и не толкова голямо поскъпване на храните ще даде отражение в най-ниските ценови категории, където през последните месеци е имало плахи сигнали за преориентиране на търсенето от най-ниски към по-средни цени. "В името на това хората да не намалят потреблението, фирмите се опитват да увеличават цените възможно най-малко", каза Георги Попов.

По думите му обаче покрай кризата компаниите са съкратили персонал и други разходи, заради което и буфери на практика няма. Представители на асоциацията на млекопреработвателите също казват, че ситуацията е деликатна и все още не е ясно дали пазарът ще може да поеме очертаващото се увеличение на цените. Оттам не изключват възможността това да не се случи и фирмите да бъдат принудени да търсят ново орязване на разходите, с което да понижат и крайните цени.

Освен върху самата хранителна индустрия ефектът от поскъпването на храните при запазващи се доходи може да има негативно отражение и върху други видове стоки. През последните няколко месеца заради кризата статистиката ясно отчита намаление на оборотите в търговията на дребно.

Според последните данни на НСИ за септември домакинствата са изхарчили с 6.7% по-малко средства за нехранителни стоки като козметика, стоки за дома, текстилни изделия и др. Оборотите в хранителния сектор остават сравнително стабилни. През септември домакинствата са похарчили 0.3% по-малко за храни, напитки и тютюневи изделия.