Джордж Христодулидес представи последното изследване за потребителските нагласи на MEMRB по време на конференцията Retail in Detail, организирана от сп. "Регал" и GfK. Христодулидес има 17-годишен опит в потребителските проучвания. Заемал е мениджърски позиции в Synovate, където е отговарял за изследвания и връзки с клиенти в различни региони. Завършил е Manchester Business School във Великобритания със степен MBA.

Колко от нас могат да определят каква е разликата между супермаркет, хипермаркет или cash and carry? Оказва се, че не много. Причината - България е на първо място в региона по брой на кварталните магазини и потребителите тепърва откриват различните формати на големите вериги.

"Пазарът ще остане динамичен през следващите години, тъй като веригите ще продължат разрастването на бизнеса си", заяви пред в. "Капитал" Джордж Христодулидес, директор "Потребителски изследвания" за Централна и Източна Европа на маркетинговата агенция MEMRB.

"Ритейл секторът в България се променяше бавно през 90-те години и през първите пет години на ХХІ век, но най-сериозните промени настъпиха през последните пет години. Нови вериги навлязоха на пазара, някои бяха купени от други. Всичките отваряха много нови магазини. На пазара се появиха нови формати - хипермаркети, супермаркети и т.н.", казва Христодулидес. В момента България има повече вериги спрямо населението в сравнение с развит централноевропейски пазар като Чешката република. "През следващите години всички тези компании ще се борят за водещите позиции на пазара. Някои може да бъдат изкупени, други може би ще напуснат, всичко зависи от това какво ще предложат на потребителите и дали ще уловят вкусовете им", коментира експертът от MEMRB.

Според Христодулидес няколко са причините много българи все още да пазаруват в кварталните магазинчета. "Те са на удобно място и през годините са развили "лично" отношение към клиента." Всъщност в страната ни се очертават две основни групи купувачи - тези в традиционната търговия, т.е. малките бакалии, и в модерната търговия - големите вериги.

Понякога тези групи се преплитат, но всъщност нагласите им са различни. Най-голямото предимство на обектите от традиционната търговия е тяхното местоположение – близостта до дома е фактор, поставен на първо място при избора на магазин. "Купувачите нямат много излишно време и предпочитат да похарчат малко повече и да посетят местните бакалии, вместо да карат до някой хипермаркет, да паркират и т.н. В същото време те не искат да бъдат измамени, но са готови да плащат малка надценка", казва Христодулидес. Той допълва, че вторият по важност фактор при пазаруването в квартални магазини е предлагането на продукти с високо качество – разнообразието не е толкова важно, стига да са налични продуктите, които купувачът обикновено пазарува.

Втората група потребители търсят в големите вериги ниски цени и по-голям избор. Изследването на MEMRB показва, че те оценяват приятната обстановка в обектите и ги асоциират с високи стандарти, а и за тях пазаруването в този тип магазини е по-ефективно и бързо.

Сред тези две групи има големи разлики и между мъжете и жените. "Жените са по-практични, търсят по-ниски цени, оглеждат се за промоции. Докато мъжете не искат да се бавят и търсят удобството", казва Джордж Христодулидес. Жените в ролята си на отговорни за бюджета на домакинството и приготвянето на храната, търсят в бакалиите добро съотношение на цена - качество, пресни продукти, както и наличие на нехранителни продукти. Магазините от модерната търговия ги привличат предимно с промоциите и ниските цени, бързото обслужване също е сред важните фактори. За мъжете цената не е толкова важна, а като предимства изтъкват помощта от страна на персонала и бързото обслужване в традиционната търговия, а в модерната е най-важно разнообразието от хранителни продукти.

Българите пазаруват храна доста често и купуват определени продукти всеки ден. Много от тях посещават и двата типа магазини - традиционни и вериги. "Българските потребители променят навиците си и сменят веригите, в които пазаруват, тъй като все още опитват различни услуги. По тази причина за големите вериги ще отнеме време, за да създадат някаква лоялност към марката", твърди Христодулидес. Според него това може да стане чрез промоции, програми за лоялни клиенти и т.н. Много от купувачите все още не могат да определят какви са разликите между супермаркети, хипермаркети, кеш енд кери и др., но различават единствено марките вериги, което се обяснява и с по-късното навлизане на големите играчи на българския пазар.

В останалите държави от региона броят на кварталните магазини е далеч по-нисък (виж графиката). Там много от веригите промениха стратегиите си и навлязоха в по-централните части на градовете чрез по-малък формат магазини. Например Tesco в Унгария започна с хипермаркети, впоследствие премина към супермаркети и накрая към експресни магазини. Компанията се адаптира към местния пазар. "Можем да очакваме подобно нещо и в България, тъй като по този начин може да увеличат дела си за сметка на кварталните магазини", смята Христодулидес.  

Дали пазарните тенденции ще се променят зависи от действията на веригите през следващата година: ще намерят ли подходящото място, каква ценова политика ще водят и т.н. "С навлизането на дискаунт верига като германската Lidl този процес може да стане още по-интензивен", смята Христодулидес. Може да се каже, че целият ритейл сектор очаква представянето на немската верига.


Българите пазаруват храна доста често и купуват определени продукти всеки ден. Много от тях посещават и двата типа магазини - традиционни и вериги. "Българските потребители променят навиците си и сменят веригите, в които пазаруват, тъй като все още опитват различни услуги. По тази причина за големите вериги ще отнеме време, за да създадат някаква лоялност към марката", твърди Христодулидес. Според него това може да стане чрез промоции, програми за лоялни клиенти и т.н. Много от купувачите все още не могат да определят какви са разликите между супермаркети, хипермаркети, кеш енд кери и др., но различават единствено марките вериги, което се обяснява и с по-късното навлизане на големите играчи на българския пазар.

*Оригинално заглавие: "Хипербакалия"