Възможно е да има ново покачване на лихвите по кредитите заради повишения кредитен риск. Тази позиция изрази вчера по време на конференция "Банките в търсене на нови стратегии" Асен Ягодин, заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка.

Той посочи, че с приетите в Закона за потребителския кредит промени клиентът може 14 дни след изтегляне на кредита да го върне, без да дава обяснения на банката и без да дължи наказателна лихва. Това би трябвало да повлияе върху цената на кредита, коментира Ягодин. И отбеляза, че всички мерки, които се приемат в законодателството, целят защита на получателите на кредит, но не и защита на кредиторите.

Действащото сега законодателство позволява на някои фирми, които са теглили кредити, да обявят несъстоятелност със задна дата, тоест във времето преди изтеглянето на кредита, и така пасивите остават за банката, посочи Ягодин. Той призова към законодателни промени в тази посока. Ако тази деформация в закона не се промени, нивата на лихвите по кредитите ще се увеличат, защото кредитният риск е голям, а оттам  поскъпва и цената на кредита, добави експертът.

Той посочи, че лихвите по кредитите са намалели към  август с 0.8 процента на годишна база, а лихвите по депозитите са се увеличили с 0.9 на годишна база. Това означава, че банките поглъщат последствията от кризата, коментира Ягодин.

"Ако някой си направи труда и пресметне среднопретеглените лихви по депозитите и кредитите за фирми и домакинства за последните две години, ще види, че приказките за необосновано високите кредитни лихви са празни", посочи зам-председателят на банковата асоциация.

Данните на БНБ показват, че за август лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити са достигнали най-ниските си нива от две години насам. За отпуснатите заеми в левове процентът е под 9, което се случва за втори път от първата половина на 2008 г. - първият беше през май тази година.

В евро нивото им пък е най-ниското за последните 22 месеца. В същото време кредитите за бизнеса поскъпват, след като през юли БНБ отчете спад както по тези в левове, така и в евро. Последните данни отново затвърждават тенденцията за неустойчивост в месечните им изменения.

Асоциацията на търговските банки в България прогнозира загуби за редица кредитни институции в страната за тази година, но в същото време успокои, че секторът ще остане като цяло на известна печалба и стабилен заради натрупаните от годините резерви и високата ликвидност, каза още Ягодин.

"Много от банките през тази година ще излязат на известна загуба, макар средно секторът да отчете печалба", прогнозира Ягодин, който е и изпълнителен директор на Пощенска банка - една от големите банки в страната по размер на активите си и собственост на гръцката EFG Eurobank.

Причината за неблагоприятното развитие на отделни играчи ще е свиването на лихвения им доход заради рязкото спрямо ръста на лихвите по кредитите увеличение на лихвите по депозитите в съчетание с увеличението на дела на просрочените заеми и заделяните от финансовите институции провизии за тях като пряка последица от кризата в реалната икономика.

Прогнозата на Асен Ягодин идва на фона на данни от централната банка за обща печалба за българския сектор в размер на 352 млн. лв. за първото полугодие - 29.3% спад в сравнение със същия период на миналата година и положителни резултати на всички ключови участници в сектора. Още при публикуването като причина банкерите обявиха разходите за покриване на просрочията по нередовните заеми и плащането на високите лихви по депозити заради депозитната война в сектора.

Въпреки понижените резултати на загуба за периода са само четири банки, от които разпознаваеми са двете гръцки институции - Емпорики банк и Алфа банк, загубили съответно 1.79 и над 37 млн. лв., а останалите са имащите незначителен дял в сектор -а словенската НЛБ Банка и клонът на турската Те Дже зираат банкасъ.

За сравнение - за първото тримесечие на тази година на загуба бяха шест банки, като към споменатите четири влизаха още Инвестбанк и МКБ Юнионбанк. Последните две обаче превключиха на печалба за второто тримесечие - съответно малко под половин милион лева и 0.73 млн. лв.

Последните данни на БНБ от края на септември пък показаха, че лошите и преструктурирани кредити в банковата система са достигнали 6.4 млрд. лв., или 16.46% от целия кредитен портфейл в системата.

Успокоително беше, че месечният им темп на нарастване беше по-малък в сравнение с предходните месеци - 3.2% през миналия месец при 5-6% през предходните месеци. В същото време обаче данните сочеха и свиване на кредитния портфейл през септември.