Една пчела работничка живее между 40 и 45 дни. През лятото - дори по-малко. Причината за това е, че през цялото време тя работи. Освен оцеляването на семейството си обаче трудът й носи печалбата и на много други– от производители на пчелен мед, през преработватели до отделните търговци и търговски вериги. Пчелата едва ли знае всичко това, но мотивацията й не се влияе от резултата. Различно е положението на производителите, които в последните години намаляват (виж инфографиката). Това не се дължи на факта, че производството на мед не е сладък бизнес, напротив.

Повече от същото

Производството на пчелен мед в страната в последните няколко години се движи около 10 000 тона годишно. Една по-голяма част от него остава за консумация на вътрешния пазар, която се реализира или чрез директни продажби от фермата, или чрез изкупуване от преработватели. През тези три се канала реализират приблизително равни количества, но производителите разчитат най-вече на директните продажби.

"Цените, на които се продава килограм мед от фермата, са около 8-10 лв/кг на дребно, преработвателите го изкупуват между 3.50 и 4.50 лв/кг.", обяснява Кирил Киров, производител от Несебър. По думите му медът, който се изкупува и преработва, е с много ниско качество заради смесването на различни видове и добавянето на "подобрители" в тях. "Има общ интерес да се скъси разликата между производител и консуматор", категоричен е той.

Добивите на неговото стопанство през тази година не се различават драстично от тези за миналата, продукцията му от около 3 тона се търгува само на местния пазар, като 90% от нея – под формата на сувенирна търговия. Киров зарежда 45 магазина по Черноморието.

Въпреки тази разлика и оскъпяването по веригата пазарът няма да изненада с нищо. И добивите и цените ще са същите. "През 2010 г. от данните, с които разполагаме в момента, при приключило на 99% събиране на меда излиза, че средният добив на пчелно семейство (кошер) за страната около 16-17 кг. Има райони с по-високи резултати", обяснява Димо Димов, председател на "Сдружение на биологичните пчелари". От средните резултати за страната зависи и на какви цени ще се продава български мед на крайния клиент, а ценовите нива на продукта през 2010 г. са същите, каквито са били през 2009 г. по данни на мениджмънта на веригата "Метро". В момента те търгуват на цени малко по-високи от 6 лв., но трябва да се има предвид факта, че разфасовките са по-малки от 1 кг.

Измамното щастие с повишената цена за износ (виж инфографиката) не стимулира производителите да се насочват към чужди пазари. Причина за това е, че най-често се налага да отново да минават през преработвателите, които не им гарантират приход, какъвто могат да реализират сами, ако продават директно през фермата. Тази година очакванията за износ са колкото миналогодишните за 5000 – 6000 тона по данни на представители на бранша.

Оцелявай трудно

Много от стопанствата, които се занимават с това, са семейни и се управляват предимно от по-възрастните хора, които са останали единствените жители в обезлюдените български села. Но дори и така, не е мит, че българският пчелен мед е качествен. Неговите свойства като хранителен продукт се дължат на факта, че в страната има голямо разнообразие на растения, което позволява пчелите да комбинират различни вещества по време на своята паша - моментът, в който те събират мед.

Ето защо търсенето на български пчелен мед винаги е било голямо. "Не изнасям, защото не мога да задоволя търсенето само на нашия пазар", обяснява Киров. Заедно с високото търсене производството често е изложено на различни рискове – от лоши климатични условия до болести по пчелите. Националните програми за финансиране на сектора целят да минимизират загубите именно от такива случки.

За програмата на България за периода 2011 – 2013 г. са отпуснати 11.3 млн. евро, което е трикратно увеличение спрямо предходния тригодишен период. Европейските средства за съфинансирането са в размер на 5 млн. евро. Това подпомагане се очаква да създаде допълнителен стимул за запазването и търговската реализация на пчелни продукти. От него обаче ще зависи в някаква степен и печалбата на играчите по веригата.

Пазарната цена на пчелния мед зависи от няколко основни фактора - на първо място, пазарното търсене, следват качеството на продукта и нивата на добив. Тази година на пазара на пчелен мед ще е спокойно. Добивите са около средните и близки до нивата от 2009 г., цените на меда, който се продава в магазините и директно от фермите, няма да се променят, твърдят представители на сектора.

Жажда за био

В последните няколко години биологичното пчеларство е приоритет на всички държави в света. "За да отговаря на условията за био според европейските стандарти, пчелните семейства трябва да са разположени в екологично чист район (далеч от фабрики), да нямат досег до територии с интензивно земеделие, важно е и какво състоянието на микрорайона (3 километровия радиус, в който пчелите летят)", обяснява Владимир Нешев, управител на "Агроарена".

По думите му такива са районите в Подбалкана. Добивите на биологичен мед са по-ниски - около 10-15 кг от кошер, което е още един фактор, преопределящ и двойно по-високата му цена. "Чистият" мед е предназначен основно за износ.

Единственият пазар, на който продава "Агроарена", е Япония. "Българският продукт се уважава там въпреки близостта на страната до Китай, която е сред най-големите производители в света. Търсенето не се влияе и от по-високата цена (в която са включени митата и транспортните разходи)", разказва Нешев.

Различно е отношението на българските потребители. По данни на мениждмънта на веригата "Метро", която продава биологичен мед на цена от 20 лв. за кг, интересът към него е слаб, защото тук като цяло няма изградена култура към екологично чистите продукти.

Но е добре такава скоро бъде създадена поне с оглед масовите насаждения с рапица, която дава най-ниско качество мед. Друг проблем е засаждането на някои хибридни сортове слънчоглед, които не са медоносни, но популярни напоследък и развалят пашата на пчелите. Освен това пчеларският бранш е изоставането в технологично отношение.

"Парите, които отпуска ЕС, не отиват за модернизация на пчеларството", обяснява Кирил Киров. Всичко това може да се отрази на производството като бомба със закъснител. А българският мед не го заслужава, защото се търси, което означава и повече възможности за сладък бизнес.

Какво и колко? Пчелният мед е два вида - монофлорен (с доминиращо съдържание на един цвят) или полифлорен (без доминиращо съдържание). Монофлорните продукти са по-скъпи не заради дефицита в предлагането, а заради по-високото им качество. Според думите на производители най-качествен и търсен е медът от магарешки трън (поради факта, че подобрява половата потентност и е богат на минерали) – около 15 лв./кг, следва мановият мед (който е по-богат на минерали) – 12-14 лв./кг. В момента има бум на износа на такъв мед, твърдят производители. Акациевият мед се продава за 12 лв./кг, а полифлорните медове се продават за 8-10 лв./кг. С най-ниско качество е медът от рапица и слънчоглед, който кристализира бързо. Без значение дали е едноцветен или многоцветен, биологичният мед е двойно по-скъп от останалите. Той се произвежда предимно за износ, а на вътрешния пазар може да се намери във веригите "Билла", "Пикадили" и "Метро" на цени от 15-20 лв./кг.

*Оригинално заглавие: "Да ви е сладко"