- Министър Найденов обяви, че ще има държавен стандарт и за виното. Налага ли се това и защо?
- Изключително непрофесионално изказване.Всички изисквания към виното, които могат да се дефинират в един стандарт с оглед контрола върху неговото качество, са записани в европейските регламенти 479/2008 относно общата организация на пазара на вино и 606/2009 за определяне на правила при прилагане на Регламент 479/2008. В тях са посочени категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения.

Изискванията са транспонирани в Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), където е записано още, че "виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде" (чл.2 ал.1).

Нормативната уредба трябва да се познава от тези, които следят за нейното прилагане. Отговорност за контрола върху виното по ЗВСН носи министърът на земеделието и храните, в частност подчинената му Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ). След като министърът твърди, че има продукти на пазара, чието качество не отговаря на обявеното от техните производители, респ. предлагащите ги търговци, това означава, че не е осъществен адекватен контрол - по същество не е изпълнил възложените му със закона функции. Но контрол и стандарт са две различни теми.

Подобни изказвания, обаче, са особено лоша реклама за българското винопроизводство.

- Какво е становището на бранша по въпроса за въвеждане на стандарт за виното, фирмите биха ли подкрепили такава мярка?
- Членове на НЛВК са водещите изби и винзаводи. Те добре познават нормативната уредба и не само спазват изискванията на регламентите и ЗВСН, но водят съответната технологична документация и са обект на постоянен контрол. Няма никаква необходимост изискванията за производство на вино да бъдат разписани в още един нормативен акт, при това с по-нисък ранг.

В същото време напоследък се чуват негативни оценки за качеството на българското вино от хора, които никога не са печелили награди и авторитет в престижни конкурси. Професионалната етика изисква вместо непроверени, напосоки отправени твърдения, коректно да се посочи източникът на проблеми пред българското винопроизводство – нерегламентираният, сив сектор.

- Какво би могло да бъде записано в такъв стандарт?
В Регламент 479/2008 и Регламент 606/2009 детайлно са разписани съответните регулаторни мерки по отношение на лозаро-винарските продукти, разрешените енологични практики и обработки, както и прилаганите ограничения. В нарочни приложения към регламентите могат да бъдат открити всички параметри за контрол на виното, заедно с посочени конкретни гранични стойности. По своята същност те представляват европейските стандарти, които следва да спазват всички винопроизводители в ЕС. А ние какво искаме да правим?

Няма никаква необходимост от въвеждането на този, да го наречем за удобство, "министерски стандарт". Приемането му не трябва да се случи. Най-добре ще е да бъде въведен санитарен стандарт за непрофесионални изявления от страна на институциите, които трябва да познават и да прилагат европейските стандарти.

- Кои са най-големите злоупотреби при производството на вино сега? Какви заместители на грозде се използват?
Вино се произвежда само от грозде. Но на пазара се срещат и виноподобни напитки, произведени от нелегални винопроизводители без какъвто и да е контрол. НЛВК неведнъж е алармирала за това. Тази практика се ползва от законодателната вратичка, определяна като "производство на ароматизирани напитки" и "производство на вино за семейна консумация". Подобни продукти се разпространяват главно в наливно състояние, в пластмасови бутилки и бидони, без каквито и да е съпровождащи документи. В тях се откриват всякакви добавки - оцветители, ароматизатори, консерванти и др. Но това не е практика на утвърдените български винопроизводители. Когато си лидер на пазара, с години изграждаш и пазиш своята репутация. А тя, както навсякъде по света, е най-сигурната гаранция за качеството.

- Какви са последиците от поведението на такива производители на виноподобни напитки?
В историята на българското винопроизводство има примери, когато предлагането на много евтини, нискокачествени вина се е оказало недалновидно поведение и е довело до срив на продажбите не само на отделен търговец, но и до загуба на пазарни позиции за всички български производители, до намаляване на пазарния дял на българското вино.

Маркетинговите проучвания обаче сочат, че профилът на изнасяните български вина през последните години се измества все повече в посока към категорията на качествените вина. Това стана възможно благодарение на създадените собствени лозя през последните години и повсеместно внедрените модерни винификационни съоръжения. Който е направил крупни инвестиции, не би заложил бизнеса си на картата на дребните търговски измами. Производството и продажбата на висококачествени вина е единствената дългосрочна стратегия, която НЛВК и нейните членове подкрепят.

В заключение бих желал да се обърна към м-р Найденов: "Г-н министър, как сте решили да защитите традициите и качеството на българското вино? Енергията, която се влага в представянето на недостатъците му в българските медии, е контрапродуктивна и ще ни струва много скъпо. Аз очаквам да я видя трансформирана в подкрепа за реклама на нашето вино на международните пазари. Виното е интелектуален продукт, носи имидж, печели приятели. От това има нужда България".

- Камарата има ли някакви данни за полугодието, каква е тенденцията при продажбите и износа на български вина?
- Нямаме никакви данни към настоящия момент, за съжаление.