В началото на лятото зърнопроизводителите прогнозираха, че през тази година ще има засилена търговия на външните пазари заради тежките поражения по реколтата в Русия и Украйна, които са основни конкуренти на България в региона. Впоследствие Русия наложи забрана за износа на пшеница, а Украйна се очаква официално да въведе квоти. От земеделското министерство определиха реколтата като добра в количеството, но изразиха известни притеснения за качеството на пшеницата заради падналите в началото на лятото дъждове. По последни официални данни произведените количества рапица в страната са близо 490 хил. тона, ечемикът достига 765 хил. тона, а пшеницата ще надхвърли 3.7 млн. тона. За това какви количества вече са изнесени от страната, при какви цени се търгуват зърнените култури в чужбина и на вътрешния пазар, както за очакванията за новата реколта от слънчоглед разговаряме с Радослав Христов, председател на националната асоциация на зърнопроизводителите.

Г-н Христов, по време на жътвата всички прогнози сочеха, че ще има засилен износ на зърно през тази година. Каква е ситуацията в момента?
- Очаквахме да се засили експортът и в действителност през тази година износът от нова реколта е по-голям в сравнение с миналата година. Официалните данни, които ние знаем, са за експорт от около 600 хил. тона до момента.

Колко е бил износът по същото време през миналата година, малко след края на жътвата?
-  Спрямо същия период на миналата година може да се каже, че сега експортът е двоен. Тогава е бил около 350 хил. тона.

По време на жътвата имаше период, в който цените по борсите регистрираха сериозно увеличение, сега има известно успокоение на пазарите. На какви цени се изнася зърното и колко е увеличението спрямо миналата година?
- В сравнение с миналата година цените също са по-високи. Знаете, че Русия и Украйна не изнасят пшеница, което увеличи цените в Черноморския басейн, а и не само на този пазар. Повишение имаше в цяла Европа.

През миналата година цените на фуражната пшеница, която традиционно изнасяме, бяха около 18-19 до 20 стотинки за килограм. Тази година цените, които се постигнаха в началото на август, бяха 33-34 стотинки. Така че има над 50% увеличение.

Има ли промяна в пазарите, за които изнасяме зърно, през тази година?
- Колегите търговци разполагат с по-точна информация по този въпрос, но доколкото знам, освен традиционните пазари има и известни количества експорт за Испания и Италия, както и за някои пазари от Близкия изток.

Какво показват данните ви за сделките на вътрешния пазар? Има ли интерес към пшеницата и при какви нива се търгува?
- Вътрешният пазар винаги се влияе доста силно от експорта на пшеница. В години, когато няма засилен износ, и на вътрешния пазар няма толкова сделки, защото се изчаква. През това лято има износ и има търговия, в момента се наблюдава известно успокояване на котировките.

Хлебната пшеница се търгува по 34-35 стотинки за килограм, а фуражната - по 27-28 стотинки (бел. ред. - през миналата година хлебната пшеница се търгуваше в диапазона 18-20 стотинки за килограм, а фуражната - 16-17 стотинки).

Вижда се, че пшеницата активно се търгува. Какво показват данните за другите две култури - рапица и ечемик, за които жътвата също свърши?
- През тази година рапицата достигна до цена  670 лв. за тон, а тръгна от около 540 лв. Трудно е да се каже точно какви са засетите количества, тъй като има много сериозно разминаваме между данните, които дава министерството на земеделието, и нашата информация.

Според министерството с рапица са засети около 1.8 млн. дка, но има и информации за 3 млн. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че и през тази година рапицата отново се изнесе. Консумацията на вътрешния пазар е много ниска. Въпреки че има инсталации за биодизел в България, реално те все още не работят.

Има ли по-засилен експорт и на ечемик?
- Доста сериозни количества ечемик се изнесоха през тази година, тук данните също са добри. В България не са реализирани големи количества - животновъдният сектор закупи малко, пивоварите също почти не купуваха през тази година. Цените първоначално тръгнаха от 17 стотинки на килограм, впоследствие стигнаха 28 стотинки. Има много търсене отвън и ечемик в страната вече няма. Или ако има, са останали много малки количества.

Вече сте на прага и на жътвата на слънчоглед. Какви са очакванията ви за реколтата през тази година?
- Реколтата ще бъде доста разнообразна в различните региони на страната. Имайте предвид, че в Северна, Централна и Западна България през пролетта имаше значителни количества валежи, които забавиха сеитбата на слънчоглед. По принцип по-късната сеитба на тази култура не е препоръчителна, но колегите, които успяха, все пак засяха. В Южна България агротехническите срокове бяха спазени.

Слънчогледът по принцип е култура, която е трудна за прогнозиране. Причината е, че е напълно възможно да видите красива пита, а вътре да няма семки или пък семката да не е изпълнена. Така че по-точни прогнози за количествата ще има по време на жътвата, когато видим и какво се случва в отделните региони.

Ваши колеги разказваха през пролетта, че има много сключени сделки на зелено за пшеница. Има ли такива и за слънчоглед?
- През тази година при слънчогледа нямаше толкова сделки на зелено. Може би причината е, че търговците, които сключиха сделки на зелено за пшеница, после имаха трудности при събирането на количествата.

Причината е, че заради драстичното увеличение при цената на пшеницата някои земеделски производители предпочетоха да платят неустойка, но да не си продадат пшеницата на предварително уговорената цена. Може би търговците се притесниха да не се получи същата ситуация и при слънчогледа и затова предпочетоха да не сключват толкова сделки на зелено.

Какви са очакванията ви за продажбите на слънчоглед в такъв случай?
- Пазар за слънчогледа има. Така или иначе през тази година в Украйна реколтата е компрометирана, а украинският слънчоглед е основният, който се изнася за турския пазар. Експортът на България също е за Турция, така че очакваме да има сериозна търговия и със слънчогледа.

Тоест вашата прогноза е за засилен износ и на слънчоглед?
- Да. Ще има засилен износ към Турция.