Иван Иванов, наричаме го така условно, е собственик на строителна фирма, която преди време купува голям парцел с идеята да го застрои. Съвсем рутинно през няколко седмици има навика да проверява досието на фирмата си през сайта на Търговския регистър. Преди няколко месеца с изненада открива, че заедно със съдружника си е провел общо събрание, на което е взел решение да смени управителя на дружеството с 25-годишен човек, когото никога не е познавал. Подписите под протокола на общото събрание не са негови. Това, което не знае, е, че от няколко дни "назначеният" от него и съдружникът му  управител се опитва да намери купувач за имота, който фирмата продължава да иска да застрои.

Тази класическа форма на фирмена измама съществува от повече от десет години. Благодарение на Търговския регистър, който е реална цифрова алтернатива на хартиените архиви в съда, Иван Иванов успява своевременно да разбере, че е станал жертва на престъпление.

Именно подобни измами мотивираха Министерството на правосъдието да подготви проект за изменение на Търговския регистър, който предвижда въвеждането на контролиран и платен достъп до данните в него, както и скриване на голяма част от достъпната иначе информация.  Вместо обаче да решат проблема с "кражбата на фирми", промените ще ограничат значително публичността, а оттам възможността за журналистически разследвания; ще натоварят финансово бизнеса и гражданите...

Кое налага промените

Търговският регистър заработи в началото на 2008 г. и въпреки затрудненията в първите няколко месеца днес той позволява по-бърза регистрация на нови дружества и промените в тях.  До края на тази година изтича срокът, в който всички фирми в България трябва да бъдат пререгистрирани в електронния регистър, защото в противeн случай подлежат на служебна ликвидация.

В началото на юни управляващите представиха няколко свои идеи за реформа в регистъра - част от предложенията бяха смислени и решаваха както текущи, така и ключови проблеми (като служебната ликвидация например - виж карето). Тогава депутатът от ГЕРБ Емил Радев лансира идеята си за въвеждането на контролиран достъп до Търговския регистър.

Тази седмица Министерството на правосъдието представи проекта си, от който става ясно, че информацията ще бъде разделена на две - такава, която е свободна и безплатна (вписаните, заличени и обявени в Търговския регистър обстоятелства относно дата на регистрация, фирма, седалище, адрес на управление и списък на обявените актове, както и копия от някои документи); в същото време се създава платен и регистриран достъп, през който може да се стига до "електронния образ на заявленията, документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци и постановените откази".

По думите на директора на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев: "Няма спор, че в случая има конкуриращи се интереси - на лесния и бърз достъп от страна на бизнеса и гражданите до вписаните обстоятелства и защитата на личните данни, опасността от измами." Той коментира, че проектът е качен на страницата на Министерството на правосъдието именно за да бъде обсъден и намерен "оптималният баланс". По думите му идеята на платеният достъп е да има контрол кой проверява дадена информация, а не за да се генерират средства: "Това е просто една идея. Дискусията продължава."

Противниците

Прокурори, работещи по дела с кражба на фирми, коментираха, че подобни схеми е имало винаги и Търговският регистър по-скоро позволява превенция: "Такива схеми са невъзможни без участието на нотариус, ако там проблемът не бъде решен, колкото и да е ограничен достъпът до регистъра, проблемът няма да бъде решен."

Цитиран от в. "Дневник", адвокат Александър Кашъмов - ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", определи предложенията като опит за ограничаване на публичността: "
Публичните фигури са длъжни да търпят по-голяма публичност, а търговците са публични фигури по отношение на дейността, с която се занимават. Всеки, който иска да печели, е длъжен да огласява тази информация заради сигурността на кредиторите си. Това е особено важно в страна, в която
измамите изобилстват." Според него промените ще създадат административни пречки: "Като се иска електронен подпис или кредитна карта, а който ги няма, като повечето от хората, ще трябва да ходи лично до Агенцията по вписванията." Трети проблем, който адвокат Кашъмов маркира, е създаването на възможност да се проследи кой е проверявал данните.

Срещу идеята за платен достъп застанаха и 73% от членовете на Българската търговско-промишлена палата, показа анкета, проведена от самото сдружение.

Интересното в случая е, че промените, които предлага Министерството на правосъдието, противоречат на създадените преди месец от самото него неотложни мерки за изпълнение на препоръките на ЕК. В тях е записано, че трябва да се предвидят промени в Търговския закон и Закона за Търговския регистър, които да осигурят публичност и прозрачност на собствениците на акции и дялове в търговските дружества - нещо, за което ЕК напомня в трети пореден доклад.