Около 40% от разходите на българските домакинства са за храна и това е близо два пъти по-голям дял, отколкото в други европейски страни. Парадоксът е, че не изхранването е скъпо, а че доходите са ниски. 

Най-актуалните данни на Евростат отпреди няколко дни показаха, че храната на българите е най-евтина в Европа. Евростат мери една и съща потребителска кошница и разходите за нея. През 2009 г. при среден индекс за ЕС 100 стойността му за България е 67. Съвсем малко по-евтини са храните в Румъния (вижте инфографиката на стр...). Същата обща цена за потребителската кошница се плаща и в Сърбия, докато в Гърция нивата са доста по-високи. Те са съпоставими със средноевропейските. А тази година в резултат на финансовата криза и увеличението на данъците в Гърция цените се нараснаха още повече.

Защо кошницата на българите е най-евтина, може да се обясни с това, че в нея влизат предимно основните храни - млечни изделия, меса, хляб. Повечето от тях са местно производство. По преценка на представители на веригите, около две трети от тези храни се произвеждат в България.

Когато говорим за вносните продукти, резултатът отново е в полза на българските потребители. Масовите вносни стоки в повечето случаи или са на нивата, на които се продават в Европа, или са малко по-ниски. Има, разбира се, и изключения при нишовите вносни храни. Примерно маслото President, за което пита читателят ни на www.capital.bg. Продажбите на точно това вносно масло са сравнително малки, тези, които държат да купят точно него, са по-нечувствителни към цената и затова тя е по-висока от Германия например, където марката е сред най-продаваните.

Трябва да се отбележи, че много от вносните храни, които се продават в България, са произведени предимно в Централна Европа. Продуктите на същите марки, преднанзачени за западните пазари, се произвеждат на Запад. Това оказва въздействие както на себестойността на продукта, така и на неговото качество.

Малко примери

Сравнението може да влезе в детайли, като се видят някои конкретни примери. Да вземем цената на един Big Mac на Mcdonald's, който е използван за мерител от много анализатори. В София сандвичът струва 4 лв., или около 2 евро. В Австрия е 3 евро, колкото и в Италия. В Германия е между 3.20 и 3.50 евро. По-ниска е цената му в Румъния - 1.90 евро.

Аналогичният продукт на KFC - Zinger, в България също е около 2 евро, колкото и в Румъния. В Германия струва над 3 евро. "Цените са такива, каквито ги приема пазарът. Ако увеличим нивата, ще станем неконкурентоспособни", каза управителят на "Самекс" - един от представителите на KFC в България, Марин Атов.

Ето пример с друг масов продукт с международна марка - шоколадите Milka. Шоколадът е лесен за сравнение, защото навсякъде е еднакъв. В момента цената му в България започва от 1.50 лв. Същият продукт може да се намери в Белгия за 69 евроцента или почти колкото у нас. Ако е в промоция, в някои страни в Западна Европа Milka може да се купи и на по-ниска цена, но извън промоция цената й дори расте до 1.5 евро (около 3 лв.).

Друг е въпросът, че конкретно Milka се произвежда в България, което прави по-ниска себестойността.
Маркетинг мениджърът на Kraft foods Ивайло Найденов обясни за "Капитал", че мултинационалните компании с трансгранични брандове имат сходна структура на печалбата и на разходите. Той каза, че ако има голяма разлика в цените на един продукт в две различни европейски държави, това би довело до трансгранична търговия и паралелен внос. Затова мултинационалните компании се стараят да поддържат сходни нива за своите продукти

Какво предстои

Ако изолираме макроикономическите фактори, които биха повлияли на цените на храната - инфлация, енергия, заплати, не би трябвало продуктите да поскъпват. Точно обратното. Спомнете си как изглеждаше вашият квартал преди 15 години. Може би е имало градинка, две-три кафенета и няколко бакалии. Сега там сигурно има магазин на BILLA, Kaufland или T-Market. Или по един от трите. Навлизането им през последните години промени драматично пазара и оказа влияние върху цените. Веригите са в тежка конкуренция помежду си и основният им инструмент за привличане на клиенти са цените.

Освен това те могат да се договарят с големите доставчици централно, което прави вносителите по-конкуренти спрямо местните производители. И още - в България предстои активно да се развиват веригите от типа "дискаунтъри", при които основната цел е да смъкват ценовите нива. Разбира се, границата на евтиното е там, където спира допустимият компромис с качеството.

*Оригинално заглавие: "Всичко за храната"