Краят на шопинг екскурзиите



Автор: Зорница Маркова, capital.bg 05 юли 2010



Само до преди година-две автобусите до Гърция, които изсипваха тълпи в местните молове и се връщаха затрупани с торби, бяха обичайно явление.

Постановката, че е по-добре да се пазарува в чужбина защото има повече, и е по-евтино, и е по-качествено остава трайна и до днес. Ето част от коментарите в сайта на "Капитал", където открихме предварителна дискусия за цените на "Молските стоки" тук и в ЕВропа: "Аз лично не купувам дрехи от България, ами когато пътувам извън границите, си пазарувам няколко торби и имам за година напред"... "Не разбирам защо една тениска на Тоm Таilor или на S.Oliver в Западна Европа да започва от 6-7 евро, а в България да е 4-5 пъти по-скъпа." "Масло President - 1.20 паунда в Англия, а в България е между 5.50 и 6.00 лв."...

Истината е, че навлизането на новите молове и веригите за бързооборотни стоки коренно промениха структурата на пазара. Масовите европейски марки вече са в България и противно на всеобщото схващане цените им не са по-високи от тези в останалите страни.

За целите на тази тема на броя изследвахме механизмите за формиране на цените и нивата в различни държави на най-често купуваните неща - храни, облекла, козметика и техника. Сравненията показват, че за продуктите, които мултинационалните компании продават, разликите не са толкова чувствителни. Хранителните стоки, козметиката, техниката, които се внасят, могат да се купят на цени, сходни с тези в други страни, а дори и по-ниски. Изключение правят някои марки облекла и обувки и причината е в специфичното рзвитие на пазара в България до момента. По-скъпи се оказват и някои не масови или относително луксозни продукти, чиито продажби са малки, а купувачите им не са твърде чувствителни към цената.

"Пазарът тук е най-малък и неплатежоспособен дори в групата на останалите страни от Югоизточна Европа. В същото време конкуренцията е голяма. Това изисква да предлагаш по-добри цени и постоянни промоции", обобщава картината генералният директор за България на Beiersdorf (производителят на Nivea) Бедрос Калфаян.

Друг е въпросът откъде идва усещането за скъпотия и несправедливост, заради което често са набеждавани търговците. В много европейски държави, заради еврото цената е двойно по-малко число и чисто психологически, (макар на ръба на шегата), се създава усещането, че е по-евтино.

По-сериозният проблем, разбира се, е друг - разлика между покупателната способност на българите и останалите европейски граждани все още е огромна.

"Цените може да са ниски, но и доходите в сравнение с повечето страни в ЕС са ниски. Особено след 2007 г., когато България влезе в ЕС, очакванията на хората бяха, че като с магическа пръчка доходите ще нараснат рязко. Ясно беше, че това няма как да се случи. Причината е, че нямаме тази производителност и знание, които да доведат до ръст на доходите. Докато не придобием някакво предимство - например повече знания, умения и дори да бъдем по-здрави, това няма как да се случи", коментира анализаторът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Потребителите в София или във Виена плащат сходна цена за един и същ продукт, но доходите им се разминават в пъти. Разликата може да се види от проучването на банката UBS за миналата година, което сравнява цените и заплатите в 73 града по света, сред които и София. Методът на анализаторите е да събират една потребителска кошница от продукти и услуги и да сравняват колко струва тя на жителите в различните страни според доходите им.

Изводите от анализа не са в полза на българския потребител (виж инфографиката). Специалистите са съставили индекс, който подрежда страните според брутната заплата и според покупателната способност на населението. При всички скали Ню Йорк се използва за сравнение и има индекс 100. По покупателна способност България има индекс 25 и се нарежда: малко след Румъния, много след Гърция, още повече след Чехия и Германия.

Същото се вижда и от сравнението колко време трябва да работи средният българин, за да си купи един Big Mac, 1 хляб и един iPоd. Българският потребител работи 56 минути за един хамбургер, докато в Германия това отнема 19 минути. В Австрия още по-малко - 17 минути.

И накрая, за да не възникват излишни спорове около заглавието: винаги ще се пазарува от чужбина, защото това е едно от нещата, които хората правят, когато пътуват. Но краят на огромните торби със всекидневни блузи и гащи за децата със сигурност дойде. Слава богу.

Още по темата:

Всичко за храната - да се яде в Българя е най-евтино

Голямото намаление - големите молове промениха структурата на пазара на дрехи и обувки

По съседски
- защо цените на техниката у нас не се различават особено от тези в околните държави, а и в Западна Европа