За търговците и производителите в България засега е по-изгодно да изчакат срокът на годност на храната да изтече и да я бракуват, отколкото да я дарят, докато още става за консумация. При това изхвърлянето на боклука, макар да е свързано с разходи, превъзхожда даряването и от данъчна, и от практическа гледна точка. И не само за стоки с изтичащ срок, но и при сгрешени опаковки, лош търговски вид, леки отклонения в рецептурата и пр.

Данъчно третиране

Бракът е приемлив за търговците и производителите, защото (до определен размер) е свободен и от корпоративен данък, и от ДДС. Проблемът при даренията е, че Законът за данък върху добавената стойност не предвижда възможност за освобождаване от ДДС на стоки, за чието закупуване е ползван данъчен кредит.

Иначе в определени граници (до 10% от положителния финансов резултат за предходната година) даренията са освободени от корпоративен данък и от местни данъци дарения. Условие е да са направени в полза на точно определени в закона социални институции.

Ако банката бъде добавена към другите организации в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност за даренията на храна няма да се дължат корпоративен данък и местен данък върху даренията, обясни Пол Тобин, съдружник в "ПрайсуотърхаусКупърс".

В Полша, Гърция, Франция и Италия вече са разработени различни механизми (например промени в законодателството или договорености на национално ниво), които позволяват даренията на храна в натура да бъдат освободени от ДДС. Така те биха станали съвсем данъчно равностойни с бракуването. "Смятам, че ако България последва примера на тези европейски държави, това би стимулирало производителите и търговците на хранителни продукти в страната да правят повече дарения за хранителните банки", добави Тобин.

Данъчните преференции за определени субекти по принцип са деликатен въпрос. Аргументът в случая е, че като подпомага социално слабите, хранителната банка всъщност спестява пари, които държавните или общинските бюджети иначе биха заделили за тези цели. Освен това със самата организация пести усилия по потенциалните дарения и разходи за унищожаването на храната.

Отпадат разходи

"Данъчните облекчения са важни, но не са решаващото, което би ни накарало да даряваме", обяснява Стоянка Велинова, главен счетоводител в "Данон". За тях би било голямо облекчение, ако два дни преди да изтече срокът на годност, могат да звъннат на някой и да му кажат, че имат примерно 50 каси, които искат да дарят.

Велинова казва, че сега им е трудно да намерят кому да дарят, а и да отделят транспорт, защото обикновено социалният дом няма с какво да дойде да вземе храната.

"Ще се чувстват облекчени, защото иначе ще трябва да плащаме за унищожаването", казва тя. Има си начини и да избегнат този проблем, например чрез договор със свинеферма, но е жалко да се изхвърля хубав и годен продукт, както казва тя. При тях проблемите обикновено били с мляко с изтичащ срок на годност или с по-слабо заквасено мляко.

Такса за екарисажа

По принцип унищожаването на храни от животински произход, които наред с плодовете и зеленчуците са с най-критичен срок на годност, трябва да става в екарисаж. В България има два – в Шумен и във Варна. От екарисажа идват със собствен транспорт, а производителят или търговецът им плаща такса тон/километър, която включва и унищожаването.

Проблем е, че от екарисажите не се задействат за по-малко примерно от 5 т и това затруднява предимно производители, чиито брак е под тези нива. Те трябва да търсят помещение, в което държат въпросните стоки, да заделят работна ръка, ако трябва да се разопаковат. Затова някои предприятия сключват договори и плащат на лицензирани дружества, които загробват тези отпадъци по сметищата. Което не е най-добрият вариант.