Хранителната банка съществува, за да няма гладни хора. Тя свързва излишъците от храна в едно общество с нуждаещите се от тях. За България създаването й все още звучи утопично. В много страни по света обаче такива банки функционират от години и те са толкова необходими и ценени от дадена общност, колкото пожарната, близкото училище или полицията.

Механизмът

Казано нагледно, хранителната банка е нещо като склад. В него постъпва свободна храна по линия на всички звена на веригата на доставки – производители на суровини, преработващи предприятия, дистрибутори, търговци на дребно, заведения и ресторанти.

"Изобщо не става въпрос за даряване на негодна храна или храна с изтекъл срок на годност, а напротив – за качествена храна, която е изгубила пазарна стойност за даден бизнес, но си остава годна за консумация", уточни Крис Ребсток от Глобалната мрежа на хранителните банки в САЩ в София през май на срещата по създаването на Форум хранителни банки. Това е мрежа от организации и фирми, които са убедени в смисъла от съществуването на хранителни банки като инструмент за подпомагане и работеща за осъществяването му.

Най-често става дума за продукти, чийто срок на годност ще изтече скоро, свръхпроизведени или свръхпоръчани от търговци на едро и дребно количества, както и стоки, непродаваеми заради дефектни (но ненарушени) опаковки – повредени при транспортирането или погрешно етикетирани. В банката може да постъпват и продукти, предоставени от национални програми, които закупуват храни от производители като пазарна мярка или за да захранват националния резерв. Хранителните банки по принцип не раздават храната директно, а работят за това с неправителствени организации, църкви, общини, които вече имат подобни програми.
Преценката за това коя храна е годна за консумация и може да се раздава чрез хранителна банка се прави от даряващите организации и от самата банка, като се прилагат изискванията за безопасност на храните, приложими за всеки бизнес.
В помещението на банката храната се съхранява при съответните санитарно-хигиенни изисквания. Там тя се проверява, разпределя и дистрибутира до съответните организации, които работят с нуждаещите се.

Упражнението изглежда лесно само на пръв поглед. За да сработи е, нужна добре разработена инфраструктура от даряващи и усвояващи организации, перфектна логистика, ясна законова регламентация. Не на последно място е нужна и ангажираност на всички, които осъзнават ползата от подобно начинание – бизнесът, неправителствените и правителствените организации, хората в региона, към който работи банката. От тях се очаква да помагат, като даряват от своето производство, пари, време или труд.

Какво го прави различен

Хранителната банка е различен механизъм от съществуващите досега начини за хранително подпомагане в България – социалните кухни под егидата на различни държавни учреждения, социалният патронаж към общините, както и от дневните центрове за пенсионери, хора от малцинствата и хора с увреждания по линия на неправителствените организации. Тя не е просто социален проект, действащ за определен срок, нито пиар акция на дадена социална институция или бизнес компания.

Тя има смисъл като дългосрочен инструмент за хранително подпомагане, който работи в рамките на ясна нормативна среда и е партньор на местната власт, бизнеса, гражданските организации и като инструмент на национална политика за социална подкрепа. За да съществува хранителната банка, тя трябва да спечели доверие в това, което прави. А за да е ефективна, тя разчита на готовността на бизнеса да дарява храни и ресурси, и на хора, които участват с доброволен труд и време в целия процес по доставянето и разпределянето на храната.

Хранителните банки са актив на общността. Те не се притежават от физически лица и във всички страни, където съществуват, са структурирани като неправителствени организации с основна мисия набиране и предоставяне на храни. Целогодишно набират хранителни продукти чрез публични кампании и информират общността, в която действат, за нуждите от храна, както и за начина, по който използват даренията. Същевременно те не са конкуренция на хранителната индустрия и етапът, в който е нужна гаранция, че никой бизнес няма да види своите стоки на вторичен пазар, за развитите пазари е отминал.

Струва ли много

Хранителната банка излиза евтино, най-общо казано, защото осигурява скъпа като стойност помощ при ниски разходи. Анализи на хранителните банки в САЩ показват, че крайната себестойност на всяко индивидуално хранително подпомагане по линия на банката е с пъти по ниска, отколкото ако тази храна се купува от свободния пазар.

Един дарен долар, инвестиран в инфраструкутрата й, носи храна на стойност между 9 и 15 долара. В Европа от един дарен долар се осигурява храна за около 6 долара. Част от храните идват направо от производителите и това също намалява крайната цена на услугата. Транспортът е осигурен от партньорските организации или е част от държавна административна услуга.

Хранителните банки използват предимно неплатен доброволен труд както за нискоквалифицирани дейности като сортиране и опаковане на храни, така и за висококвалифицирани – като управление на системи или дизайн и разработване на материали. Банката се специализира в набиране и управление на събраната храна, а за раздаването й използва възможностите на партньорските организации.

Издържа се от дарения, направени от граждани и фирми, както и от такси, които заплащат организациите, които раздават храната на хората. В някои страни тя разполага със средства за администриране на правителствена хранителна програма и т.н.

"Всички печелят", казва Мая Калчева от ФОРА – Фондация за общностно развитие. През 2006 г. екипът на фондацията започна пилотен проект за хранителни банки в България заедно с БЧК и оттогава работи за развитие на национална структура за хранително подпомагане.

Разбира се, тази логика е валидна за страни, в които хранителните банки са регламентирани от закона – като механизъм, като данъчни облекчения за дарителите и като стандарти, на които трябва да отговарят всички в процеса (от производители до дистрибутиращи организации). И където вече имат не само история, но и изградена инфраструктура и доброволци, които виждат смисъла да работят за тях.