Случвало ли ви се да опитате да дарите излишна храна. Ей, така, вместо да отива на вятъра или вместо да я подарявате на някой, който няма финансови проблеми, да стигне до хората, които наистина имат нужда.

Ние бяхме в такава ситуация с продуктите от проекта ни "Таен клиент". Вие сигурно също имате опит и ще се съгласите, че времето и енергията, нужни за целта, са способни да убият не един алтруистичен порив.

В резюме: Първо се питате "на кого да я дам". Ровите в интернет, разпитвате познати. Намирате телефон и звъните! Тук попадате в свят на неподозирани нормативни ограничения. С директорката на социалния дом продукт по продукт уточнявате какво иска, може и има право да вземе. Оправдавате това с разбирането, че е вид застраховка. После идва проблемът – вие имате ли кола, или ние да докараме продуктите, кога да намерим време, някои няма ли да се развалят. И за венец на цялото дело – бумащината на приемо-предавателните протоколи.

Казват, че в някои компании производители, които периодично имат продукти, които искат да дарят, цели отдели се занимават с подобна дейност. В 18 европейски страни обаче са разработили и друг вариант и той се нарича "Хранителна банка". Ако я има в общината или в национален мащаб, вие просто звъните на един телефон и дарението ви бързичко отпътува към точното място.

За да се случва това обаче, зад банката трябва нонстоп да тиктака механизъм, прецизен като часовник. Тоест има много работа да се върши по проекта за създаване на ефективна хранителна банка, който се дискутира в България в момента. Нужни са синхронни усилията на държавата, общините, бизнеса и неправителствените организации не само за да бъде създаден подобен механизъм, но и за да работи после. И за да се прережат хипотетични рискове като вторична препродажба на продуктите или други злоупотреби с тях.

Определено си струва, като се има предвид, че от проекта биха спечелили всички. Бедните получават храна. Общинските и държавният бюджет спестяват от средства, които иначе биха дали, за да ги нахранят. Бракът по веригата на доставки на храни намалява. Стихва напрежението между търговците и производителите по въпроса за чия сметка да е той. Търговците имат все по-малко причини да пробутват на потребителите стоки към края на годността им. Производителите – да блъскат консерванти и стабилизатори в продуктите си. Неправителствените организации вече не дублират усилията си, поне в тази сфера, и могат да помислят за други проекти. Печели и околната среда, защото отпадъците, стигащи до сметищата, стават по-малко. Казано накратко – win-win проект. Само да се случи.

*от който печелят всички