С нарастването на пазарната концентрация търговските вериги стават все по-важни като средство за достъп до крайните потребители. Това ги поставя в по-силна позиция в сравнение с доставчиците им и им позволява да налагат неизгодни ценови и други условия. Освен това търговските вериги са финалната точка от веригата на доставки на хранителни продукти и случващото се при тях влияе пряко на потребителите като цена, продуктово разнообразие и качество на стоките.

Това пише в становище на Комисията за защита на конкуренцията от 4.05.2010 г. То е поискано от Министерството на финансите (МФ) във връзка с антикризисните мерки, приети от правителството в началото на април.

Една от тях предвижда да бъдат въведени допълнителни законови регулации за отношенията между търговските вериги и доставчиците им в България по примера на страните в Европейския съюз (ЕС). Подобни регулации има в Чехия, Германия, Франция, Унгария, Ирландия, Латвия, Португалия, Румъния, Словакия и Великобритания.

Въпросът е актуален и на ниво ЕС покрай поскъпването на земеделските стоки от средата на 2007 до средата на 2010 г. Последващото им поевтиняване беше усетено от крайните потребители с около година закъснение и това стана повод Брюксел да се вгледа във веригата на доставки на храни.

В България въпросът е поставен пред МФ и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
След анализ на съществуващия опит КЗК очертава четири типа възможни решения – по-активно прилагане на действащата нормативна уредба в областта на конкуренцията, изменения и допълнения в нея, приемане на специално секторно законодателство като акт на публичното право или в рамките на частното и, по-точно казано, на търговското право. В доклада на члена на комисията Весела Антонова се казва, че каквото и да се предприеме, то трябва да е след задълбочено проучване и обществено обсъждане.

Дали е работа на КЗК

Деликатният момент е, че антитръстовото законодателство на ЕС се занимава само с търговски практики, свързани с упражняване на т.нар. пазарна мощ на купувача в ущърб на доставчици и потребители. Проблемите между търговските вериги и доставчиците обаче произтичат от неравностойни позиции при водене на преговори. Т.е. невинаги са свързани със злоупотреба със силата на купувача по смисъла на правото на конкуренция.

Случаи извън тези би трябвало да попаднат в приложното поле на частното търговско право. Възникналите спорове трябва да се решават чрез независимо правораздаване, осъществено от съдебен или арбитражен орган. Други възможни варианти за уреждането им са обща селскостопанска политика, политика за малките и средните предприятия или закони за нелоялни търговски практики.

Изобщо ЕК държи да се разграничат двете концепции – евентуалните нелоялни търговски практики, свързани с неравностойни позиции в търговските преговори, от практиките, свързани с нарушаване на конкуренцията. В единия случай се уреждат частни отношения между лица и санкциите имат правно-възстановителен характер.

В другия става дума за обществени отношения – правен субект-държава и санкцията има административно наказателен характер. Важно е да се избегне дублирането на присъдите, а съответно и санкциите по линия на двата вида закони. На база на много разнопосочния опит в страните от ЕС КЗК очертава няколко възможни варианта.

Решения при действащото законодателство

Възможен подход за преодоляване на проблемите между доставчиците и веригите е да се прилага сегашният Закон за защита на конкуренцията, пишат от КЗК. В него е залегнала обща забрана за злоупотреба с господстващо положение, а и забрани за определени споразумения, решения и съгласувани практики. Особеното в случая е, че антиконкурентното право може да се прилага само за случаи, които произтичат от пазарната мощ на купувача. В обсега му не попадат нелоялни търговски практики, свързани с неравностойна позиция при водене на преговори.

Затова като втори вариант от КЗК предлагат да се измени нормативната уредба, като при злоупотреба с пазарна сила КЗК да не трябва да доказва пазарен дял, както се иска за установяване на злоупотреба с монополно или господстващо положение. Това би помогнало да се разшири обсегът на действие на комисията.

Опитът на Унгария, Ирландия и Португалия обаче показва, че този подход не дава необходимите резултати по няколко причини. Доставчиците не се оплакват, защото се страхуват, че веригата едностранно ще им прекрати договора. Антимонополните органи са административни, т.е. могат само да постановят да се прекрати нарушението и да наложат санкции, но не и да решат търговско-правните спорове между веригата и доставчика. Освен това засегнатите лица изпитват затруднения при подаване на искове и доказване на вредата.

Ако практиката покаже, че даденият сектор е специфичен, че в него има съществени и трайни проблеми, които не могат да се решат нито чрез правото на конкуренцията, нито по пътя на саморегулацията, трябва да се мисли за специални правила, пишат от КЗК.

Специални правила

В редица страни от ЕС се въвеждат специални закони, които уреждат забрана за нелоялни търговски практики, прилагани от търговци на дребно спрямо доставчици на хранителни продукти. Основният рискът при подобен подход е да не би мерките да се обърнат срещу защитаваните, сочи анализът на КЗК. Възможно е търговците на дребно да се преориентират към доставчици от съседни страни, където регулациите не са толкова строги. Или пък да се насочат към по-големи доставчици за сметка на по-малките, които в голяма степен зависят от тях.

Освен това ирландски анализ на специалното законодателство показва, че в резултат на прилагането му липсва ценова конкуренция, увеличава се пазарната концентрация и се покачва инфлацията при хранителните продукти. В анализа се подчертава и че въвеждането на регулаторни мерки е намеса в свободата на договаряне между страните. В този смисъл трябва да се използва само като крайна мярка в случай на сериозна опасност от нарушаване на конкуренцията и увреждане на интересите на потребителите.

Закон за честната търговия

Като друг възможен вариант се разглежда приемането на Закон за честната търговия като акт на частното (търговското) право. За прилагането му може да отговаря независим арбитър, съдебна юрисдикция или по примера на Обединеното кралство омбудсман, казват от КЗК.

Комисията препоръчва също да се работи за популяризиране на лоялни отношения между доставчици и търговци на дребно. Това може да е под формата на информационни кампании за разясняване на договорните права на субектите и евентуални незаконни и нелоялни практики. Може също така да се приеме Етичен кодекс или Кодекс с добри практики при сключването и изпълнението на договори между доставчици и търговци на дребно.

Тези кодекси могат да съдържат основни мерки, защитаващи доставчиците, като изисквания за срокове за изпълнение на договора, санкции за неговото нарушаване и др.

Силата на доставчиците при преговорите може да бъде засилена чрез обединяването им в професионални организации, които да защитават колективните им права, при условие че те не работят за уеднаквяване и стандартизиране на договорите и не обменят на форумите си чувствителна търговска информация, както казват от КЗК.

Възможно решение на проблемите би могло да дойде и по линия на ЕК, която проучва отношенията между доставчици и търговци на дребно в цяла Европа и евентуално ще предложи мерки. В тази връзка проучванията по конкретни казуси, както и по-общите проучвания на пазарите на доставки на хранителни продукти са приоритет за антимонополните ведомства. В момента и КЗК проучва търговските практики на веригите в България, прилагани спрямо доставчиците им.