Ако сте чели антиутопията "1984" на Джордж Оруел, вероятно си спомняте прословутите телекрани. Чрез тях жителите на измислената държава Океания не само получават ежеминутно своята порция държавна пропаганда, но и могат да бъдат непрестанно следени от страховитата полиция на мисълта.

Нещо в този дух предстои да се случи в близките месеци и на българския бизнес, макар и в много по-смекчен вариант. Инициативата е на Националната агенция за приходите (НАП), като идеята е да се повиши събираемостта на данъците и да се пресекат опитите на фирмите да крият своите обороти. За целта приходната администрация готви промени Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Намерението е всички касови апарати в страната поетапно да бъдат свързани към информационната система на приходната администрация. Така данъчните ще правят дистанционни проверки.

Теодора Самоковска, собственик на веригата "Промаркет" с 22 търговски обекта в София: "От една страна, тази мярка е добра, но от друга страна, става въпрос за доста голяма инвестиция. Ние имаме повече от 100 фискални устройства в обектите си. От фирмата, която ни ги доставя, ни информираха, че за всяко от тях ще са нужни по 300-400 лв., за да бъде пригодено към новите изисквания на НАП. Опасявам се, че мярката ще е насочена отново към изрядните като нас, на които редовно се проверяват фискалните принтери, за да се види дали оборотът се отразява коректно. Ако системата на свързване е чрез мобилните оператори, това означава, че вероятно ще трябва да плащаме някакъв абонамент за SIM карти. Ако имаме право да избираме, ще изберем връзката да е чрез интернет, защото това ще ни освободи от дългосрочни такси.

Кирил Вътев, собственик на фирма "Тандем" и на магазините "Полезно и приятно": "Мярката не е притеснителна за тези, които сега работят на светло. Колкото повече мерки се вземат, за да няма нелоялна конкуренция, всички да работят по правилата, да си плащат ДДС и останалите данъци, толкова по-добре."

Фискалните устройства на фирмите ще бъдат модифицирани така, че периодично да подават информация за направените продажби чрез криптирана връзка към данъчните служби. Служителите на приходната администрация ще имат възможност да влизат дистанционно в паметта на касовите апарати във всеки един момент и без знанието на съответния търговец или компания. Засега твърдото желание на НАП е, че ще иска връзката да се осъществява през мрежата на мобилните оператори, като се използва GPRS и EDGE свързаност.

Кога?

Наредбата, която ще регламентира драстичната мярка на НАП, е на етап "обществено обсъждане". Окончателният вариант трябва да бъде изготвен до края на месеца. За целта в четвъртък данъчната администрация ще свика обществена дискусия с участието на засегнатите страни – работодателски и бизнес организации, производители на фискални устройства, телекомуникационни компании, които трябва да осигурят свързаността, технологични фирми, които имат отношение към проекта. След това окончателният вариант трябва да бъде одобрен от финансовия министър Симеон Дянков.

"Свързването на касовите апарати с НАП е важна мярка срещу сивия сектор, която ще подобри данъчния контрол, защото около 80% от търговците укриват част от оборота си", коментира по повод на начинанието изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов.

Дистанционните проверки на НАП трябва да станат факт от началото на 2011 г. и ще бъдат въведени постепенно за различните фирми в зависимост от важността им за приходната част на бюджета. От 1 януари трябва да бъдат свързани касовите апарати на всички търговци на горива, съобщават от приходната агенция. Втората фаза на проекта ще дойде в средата на 2011 г., когато инициативата ще засегне всички компании, регистрирани по ДДС. Става дума за над 200 000 фирми. Окончателният етап е в началото на 2012 г., когато всички търговски обекти в страната трябва да използват касови апарати с техническа възможност за контрол от разстояние. Предполага се, че финансовият министър ще вземе политическо решение дистанционната проверка да не засегне обектите тип "квартален дюкян".

Много големите компании вероятно също ще минат по по-особен ред - те ще могат да свързват своите интегрирани информационни системи директно към мрежите на НАП, ако отговарят на определени критерии. Това е възможно и сега, ако дадена фирма докаже над 10 милиона евро инвестиции в страната. В момента това са 10 големи търговски фирми от типа на "Метро", "Билла" и т.н. Според промяната в наредбата границата за този регламент ще бъде свалена на 5 млн. лв.

Софтуерът, с който ще се анализират дистанционно събраните данни от касовите апарати, в момента се разработва и ще бъде готов до началото на 2011 г., допълват от НАП. По техните думи за него няма да се прави специален конкурс, защото можело да се направи изцяло с вътрешни ресурси на приходната агенция. "Това как и по какъв начин ще се анализират данните е конфиденциална информация", допълват от НАП и уточняват, че в данъчните служби вече разполагат с няколко вида софтуер за анализ на риска. По принцип подобни програми са изключителни скъпи и сложни решения, използват се от банките и се произвеждат от ограничен брой специализирани софтуерни компании.

Защо през GPRS

Едно от спорните неща около бъдещите дистанционни проверки на касовите апарати (като изключим факта, че подобен вид постоянно наблюдение си е парекселанс непопулярна мярка) е настоятелното изискване на НАП непременно връзката да става през мрежата на мобилните оператори. Един от основните аргументи на приходната администрация е, че така ще се гарантира по-голяма сигурност на преноса на данни.

Истината обаче е, че криптирането на GPRS стандарта на мобилните оператори е разбито още в далечната 1999 г. и само по себе си не гарантира защита. Освен това връзката със сървъра на НАП може да се осъществи еднакво добре както чрез мобилен пренос на данни, така и през "стандартния" интернет, стига да става през виртуална частна мрежа (VPN), която отговаря на определени стандарти за сигурност.

Такива криптографски стандарти вече са зададени в Закона за електронното управление, а най-логичното е използването на електронен подпис за тази цел. За един VPN няма особено значение дали минава по коаксиален кабел, медна жица, честотен ефир, сателитна връзка или оптика, защото той може да осъществи защитен канал за пренос на данни независимо от средата. Използването на електронен подпис е и елегантен начин за вкарване на по-консервативната част от българските фирми в XXI век.

Именно тук е скрит най-важният момент от предстоящата промяна, която представители на бизнеса определят като най-сериозната при косвените данъци от въвеждането на ДДС. Това, което НАП предлага с отдалечената връзка към касовите апарати, си поставя единствено и само фискални цели. Стремежът на данъчните е да си гарантират, че ще си общуват с възможно най-малко инфраструктурни посредници (в случая – трите мобилни оператора) и че търговците няма да могат да пипат вътре в касовите апарати.

Затова и от приходната администрация настояват системата да е максимално затворена и да се ползва единствено за нейните нужди. Което обаче е доста нелогично, когато НАП може просто да зададе стандартите и начина за криптиране на информацията, а оттам нататък всички търговци да имат право на избор за хардуера и софтуера, който ще ползват. По този начин освен усещането за засилен контрол НАП може и да мотивира все повече български компании да направят крачката във високотехнологичния XXI век.

Дистанционното следене като бизнес-възможност

Принудителната модификация или подмяна на между 300 и 400 хиляди касови апарата всъщност може да създаде нещо много повече от възможност за данъчните да надзирават всички фирми в страната. Модифицираната Наредба Н-18 теоретично ще позволи дигиталното свързване на целия български бизнес. Въпросната дистанционна свързаност лесно би могла да се използва и за електронни разплащания и въвеждането на всякакви електронни услуги. Особено като стимулира фирмите да използват ефективно електронния подпис за общуването с администрацията и помежду си. А това има доста измерения - като се започне от повишаване на производителността в икономиката, мине се през намаляване на сивия сектор и се стигне до чисто практическите ползи за крайните потребители.

"Защо НАП затварят тази свързаност само за свои цели? Щом я има задължително, тя би могла да се ползва за допълнителни електронни услуги за потребителите", коментира за "Капитал" Пейо Попов, юрист, специализиран в дигитално право. "Източник на допълнителни постъпления за търговците могат да бъдат услуги като: приемане на електронни плащания, дистанционно следене на продажбите, реализиране на програми за лоялност и гифт карти, създаване и обмен на електронни фактури и отдалечено управление и поддръжка на устройствата", допълват и от Асоциацията на индустриалния капитал в България в свое писмо до финансовия министър.

За целта обаче фирмите трябва да имат възможност за избор: дали да ползват мобилен или стационарен пренос на данни и за други цели, а не просто да бъдат закрепостени към GPRS/EDGE мрежите на трите мобилни оператора. Това, което НАП в момента се стреми, е да не ядоса бизнеса с твърде големи допълнителни разходи, затова се опитва да гарантира, че инвестициите му ще бъдат минимални.
 
Това също е един от аргументите, изтъкван от данъчната администрация в подкрепа на ексклузивния избор на мобилната технология. По време на разговорите с НАП операторите са обещали, че търговците ще трябва да плащат не повече от 2 до 4 лева месечно за трансфер на данни за всеки касов апарат, като генерираният трафик за този период не би трябвало да надвишава 50 килобайта. Всичко това обаче автоматично изключва използването на въпросната мобилна свързаност за други цели.

В настоящия вариант на наредбата SIM картите на телекомите ще бъдат пломбирани в касовия апарат или в т.нар. данъчен терминал, който ще бъде свързан към фискалното устройство. "Всеки от мобилните оператори ще предостави преносна среда през своите мобилни мрежи. Така касовите апарати при инсталиране на необходимия модул в тях - стандартен мобилен апарат, работещ със SIM карта с абонамент, ще могат да осъществят връзка със сървърите на НАП", уточниха за "Капитал" от Vivacom.

"Използването на мобилна връзка бе заявено от НАП. Клиенти на мобилните оператори обаче ще бъдат производителите на касови апарати, като цените ще се определят на търговска основа. Те ще трябва да произведат нови касови апарати, в които има СИМ карта", допълват от Globul. Т.е. търговците няма да плащат ежемесечна такса на телекомите, а по-скоро тя ще бъде калкулирана в тарифите на фирмите, които правят сервизното обслужване на касовите апарати.

Самите търговци на касови апарати по-скоро подкрепят варианта за мобилна връзка между касовите апарати и НАП, който създава и допълнителен пазар за тях. "Определено избраният вариант има сериозни преимущества най-вече като покритие на територията на страната. Всички мобилни оператори покриват най-малко 95% от територията и над 99% от населението на страната.

Освен това мобилните оператори са само 3 и контролът върху тях от страна на данъчната администрация ще е много по-добър, с много по-малък ресурс", коментира за "Капитал" Гриша Пенков, търговски директор на "Дейзи технолоджис", един от големите производители в бранша. "Плюсовете са, че се осъществява непрекъснат контрол върху търговската дейност и оборота, без търговецът да има възможност да влияе върху този процес и върху връзката, т.е. много по-ефективен контрол.

Минус е, че връзката не е много защитена", коментира Иван Петров, търговски директор на "Карат електроникс" – производител на апарати, работил по подобен проект на сръбския пазар. Големите производители на фискални устройства "Датекс" и "Елтрейд" не дадоха коментар по темата.
 

Колко ще струва По неофициални данни на българския пазар има около 600 000 фискални устройства, но активните са около 300 000. От НАП твърдят, че между 60 и 80 на сто от тях не трябва да бъдат подменяни и могат да бъдат модифицирани с мобилен "данъчен терминал". Останалите касови апарати трябва да бъдат пратени в заслужен отдих. В момента цените на различните модели варират доста в зависимост от функционалността и капацитета на касовия апарат – средно около 220 – 250 лв. без ДДС. "Разходите за клиента по присъединяването на работещ касов апарат към системата на НАП зависят от това дали то ще се извършва при дистрибутора, или ще бъде осъществено при производителя. Очакваната цена за това е между 20 до 80 лв., а самият GPRS терминал би струвал около 100 – 140 лв. в зависимост от вида на използвания GSM модул. Тоест окончателната цена е от 120 до 220 лв. (без ДДС)", уточняват от производителя "Карат електроникс".   "Към настоящия момент няма приета окончателна версия на нормативния документ и поради тази причина ще се въздържа от споменаването на каквито и да било цифри, били и те усреднени. Споменаването на цени сега би било спекулация и отправяне на нереални послания към нашите клиенти и партньори", коментира Гриша Пенков, търговски директор на "Дейзи технолоджи". Но все пак добавя: "Към настоящия момент цената на касовите апарати, произвеждани от "Дейзи технолоджи", варира от 219 лв. до 329 лв ( цени без ДДС)". Що се отнася до таксите за мобилен пренос на данни, НАП ще се опита те да не надвишават 5 лв. месечно на устройство. Разчетите на агенцията са, че разходът ще е между 2 и 4 лв.

 
 
Оригинално заглавие: "Големият НАП те гледа"