От днес (18 юни) продукти, които съдържат мляко, но освен него и растителни мазнини, и соев белтък, не могат да бъдат обозначавани като "млечни". Това ще рече, че най-масовото означение "млечен продукт" за кисело мляко с палмово масло например ще остане в историята. Освен това, ако в сиренето или кашкавала също има немлечни съставки, производителят трябва да забрави изобщо за означението им като "сирене" и "кашкавал". Досега той добавяше уточнението "с растителни мазнини", но сега този вариант става невъзможен.
Новото задължение за производителите и търговците произтича от заповед на директора на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) д-р Йордан Войнов, издадена преди месец. Тя пък е резултат от позабравен специален Регламент 1234 на Европейската комисия от 2007 г., който разписва подробно кои продукти, с какъв състав могат да носят наименованията "млечни".
Забраната за използването на определението "млечен" е втората крачка в посока информиран избор на потребителя, след като през миналата година НВМС разпореди класическите млечни продукти и тези с растителни мазнини да бъдат подредени на отделни щандове и да бъдат стриктно обозначени.
Засега и двете браншови структури в млечния сектор подкрепят мярката. По данни на НВМС тя ще засегне около 60 от всички 240 млекопреработвателни предприятия, които използват растителни мазнини и ще трябва да променят етикетите и опаковките си.
Компаниите ще трябва да измислят друго наименование на продуктите си – например ямболската фирма "Карил и Таня" използва определението "деликатесен продукт" вместо "сирене с растителни мазнини".
Производители съобщиха за "Регал", че търговските вериги от няколко дни вече са спрели доставките на продукти, в които има наименованието "млечен". Очаква се ветеринарите да започна масирани проверки именно в търговските обекти, откъдето ще се вземат проби, които ще бъдат изпращани за лабораторен анализ за съдържание и наличие на растителни мазнини. И ако се докаже наличие на немлечни съставки, а продуктът е означен като "млечен", ще бъдат налагани глоби.
При открити нарушения Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда санкции от 1000 до 3000 лева за юридически лица и еднолични търговци. На търговеца се издава предписание за отстраняване на нередностите.
При повторно нарушение глобите се увеличават и стават от 3 000 до 10 000 лв. Най-строгата мярка, предвидена в закона, е прекратяване на дейността на обекта до изпълнение на предписанието.
