За разлика от останалите тази история няма да започне от овошките край Кюстендил, а от столичния квартал "Дружба 1". На тържището за плодове и зеленчуци, сред камионите, бусовете и прекупвачите, монах от с. Копиловци, Кюстендилско, продава череши собствено производство за 1.50 лв. Спечеленото отива за довършването на тамошния манастир.

За разлика от кюстендилските фермери монасите са успели да прескочат няколко нива на черешовата верига, стигнали са по-близо до крайния потребител и съответно могат по-успешно да реализират продукцията си.

Тъй като на пазара за прясна консумация отиват едва 20% от произведените череши в Кюстендил, производителите могат да бъдат в печеливша позиция единствено ако предлагат качество в комбинация с инициативност да се търсят алтернативни пазари. Липсата на второто освобождава празна ниша, която към момента успешно се заема от прекупвачи и италиански фамилии, държащи пазара на череши. Резултатът е производители, работещи под себестойност, прогресивна демотивация и в крайна сметка намаляващо производство на череши, което към момента генерира приходи под 10 млн. лв.

Само две праскови посях и две череши

След връщането на земите през 90-те години се появиха много на брой малки производители. Редица от тях оставиха масивите си пустеещи и обемът на плододайната земя драстично намаля. Друга голяма част малки стопани просто притежават черешите си, като не полагат грижи за качеството им. През лятото обират продукцията и я продават на цената, която им бъде предложена. Добрата новина за почитателите на този плод е, че все пак има и една трета група, които инвестират във всеки декар, увеличават масивите си и предлагат качествен продукт на пазара.

Голямата първоначална инвестиция и бавната и несигурна възвращаемост е основната причина за малкото нови насаждения. Настоящите черешовите насаждения са основно наследени. Ако решиш да развиваш масив от нулата, трябва да вложиш поне 2 хил. лв. на декар. За да бъде производството ефективно, са необходими поне 50 декара, тоест първоначалния капитал е около 100 хил. лв. Производството на череши има и друга важна подробност – трябва да чакаш от 5 до 10 години, докато дръвчетата пораснат.

Земеделската субсидия на декар овошки покрива пренебрежимо малък дял от разходите. Тя е приравнена към тази на зърнопроизводителите, които обаче имат по-малки разходи на декар и повече площи. "Субсидиите, които получават овощарите, не са адекватни на разходите", обяснява Красимир Кумчев, земеделски производител от Пловдив с 80 декара черешови насаждения.

"При тях субсидията покрива 30%, докато за овощарите представлява 2% от разходите", продължава той. Разходите на година на декар са от порядъка на 800 - 900 лв. Брането е основно перо (по 25-30 ст. на килограм). После идват препаратите и торовете, механичната обработка на почвата и резитбата. За добър добив се приема около тон череши на декар. За да покрият разходите си, производителите на череши трябва да продават цялата си продукцията си на цена от 1.20-1.50 лв.

С картела лошо, без картела още по-лошо

Цената на черешите зависи от качеството им и съответно от това за какво могат да бъдат използвани – за сурова консумация или за производствени цели. Черешовите кампании винаги са придружени с всевъзможни спекулации около цените от типа "изкупува се на 55 ст., а се продава на пазар на 3.50 лв.". Всъщност това, което се изкупува на място на 55 ст. (цената на ранната череша за тази година), никога не стига до сергиите. То не е с достатъчно добро качество за пресния пазар, а отива за производство на полуфабрикат - т.нар. черешов пулп.

Пулпът се получава, като набраните череши се слагат в бидони от 220 литра и се заливат със сериста киселина, в която престояват 45 дни. Разтворът спира ферментацията и консервира черешите. В края на този процес черешите губят напълно своя цвят и вкус. В този вид те вече са годни за обработка, която включва почистване на дръжките и костилките, калибриране по размер и сортиране.

Преработените череши се изнасят цели или нарязани на половинки в чужбина, където се захаросват и оцветяват. Освен като коктейлни череши готовият продукт може да се използва и в сладкарската индустрия - за бонбони, сладоледи, конфитюри и като плънки за торти. Твърди се, че кюстендилски череши се продават дори в далечна Япония и Латинска Америка, но под чужд етикет.

Един от големите потребител на черешовия полуфабрикат от Кюстендил е италианският концерн Ferrero. Фирмите, които изкупуват череши за концерна, за втора поредна година държат еднакви цени и сред местните производители се заговори за картел. За това намеква и кметът на Кюстендил Петър Паунов (виж на стр. 8). Изкупвачите обясняват обявената ниска цена на ранната череша с лошото качество. "Цената от 55 ст., по която изкупуваме ранните череши, реално ни излиза 1.10-1.15 на килограм, тъй като от 2 килограма имаме 1 килограм брак", коментира Велин Беляков, собственик на "Авиус 2003" с фабрика за черешов пулп в пловдивското с. Царацово. Цената на късните череши, които ще отидат за пулп в Кюстендилско и ще се изкупуват от картела, ще бъде по-висока, но отново ще бъде под себестойността.

Проблемът за производителите е, че за череши, годни само за пулп, няма алтернативни купувачи, тъй като единствено италианците развиват този бизнес. Едновременно с това производителите не биха могли да отглеждат само късни по-хубави череши или череши само от един сорт, тъй като различните насаждения са необходими за взаимното си опрашване. Стига се до омагьосан черешов кръг, в който, ако цената не те устройва, можеш единствено да спреш да береш. "Ранната череша в момента не се бере – има бойкот, така да се каже", коментира Валери Йовев, производител от Кюстендилско.
Така основната възможност за добра цена на килограм череши остава ограниченият пазар на пресни череши, където има конкуренция от страна на търговците, както и продажбите на преработватели на плодове, които произвеждат сладка, компоти, сушени плодове и т.н.

На черешата и на борсата едновременно

Пред по-предприемчивите производители изникват редица пречки. Бизнесът с череши е специфичен. Най-големият проблем е краткото време за реализация на готовата продукция. Черешите могат да запазят търговски вид и по-дълго, ако бъдат съхранявани както трябва - в хладилни складове или контейнери. Инвестицията обаче е голяма и това оскъпява прекалено продукта. Специално за района на Кюстендил има и друг проблем - в района се отглеждат повече от десет сорта череши, които имат различен период на зреене. От една страна, това е добре, защото позволява ангажиране на по-малко работна ръка. От друга, е лошо, защото не позволява събирането на по-големи количества годни за прясна консумация череши, които да бъдат транспортирани в чужбина. За по-малки количества не е рентабилно наемането на хладилни контейнери, твърдят търговци.

"Много се спекулира колко би струвала черешата на пазара в Германия. Да, обаче, ако искате да направите износ, това означава, че трябва в един-два дни най-много трябва да съберете достатъчно количество череши с добро качество - да кажем, един 20-тонен хладилен камион, който да тръгне веднага след брането и да има отсреща контрагент, който да ги приеме. Митниците в европейските страни имат различни изисквания за първо качество. Възможно е оттук да тръгне първо качество, но митницата там да каже "не, това не е първо качество", коментира пред "Капитал" служител във фирмата на един от изкупвачите, пожелал да не бъде споменавано името му.

Логистиката представлява проблем и на българския пазар. "Предпочитаме да работим с търговци, които могат да транспортират плодовете до различните ни обекти", коментират от веригата супермаркети ЦБА. "Търговецът не е обвързан и с определено количество и може да ни продаде толкова, колкото имаме нужда", продължават от ЦБА. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, също изтъква сложната логистика и трудното събиране на големи количества череши с добро качество като едни от основните пречки пред това преработвателите да работят директно с производителите.

Това са трудни, но не непреодолими предизвикателства. Красимир Кумчев например работи директно с търговската верига "Кауфланд". Миналата година пък група производители от Кюстендилско успяват да продадат черешите си в Солун за 3 евро на килограм. Така доброто качество и самоинициативата остават единственият вариант за добра черешова и финансова реколта.

*Оригинално заглавие: "Не много далеч от дървото"