Не повече от 30% общо са истинските млечни продукти на българския пазар. Затова  е изключително важно да бъде въведен Български държавен стандарт (БДС), каза пред телевизия PRO.BG председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Преди два дни министърът на земеделието Мирослав Найденов също изрази опасение, че много от българските млечни продукти се произвеждат с растителни масла и заради това ще бъде въведено специално изискване към производителите. Те ще трябва да слагат надпис "млечни" върху етикетите на сирената, кашкавалите и млеката, които произвеждат, само ако са от мляко. 

Собственикът на "Пършевица", която държи патента на "лактобацилус булгарикус", смята, че въвеждането на БДС не би довело до никакви проблеми с патента: "И БДС може да бъде приет и да се ползват тези наименования, с едно условие - всички фирми и предприятия да работят по рецептурата, записана в този стандарт".

Зоров е категоричен, че потребителите не трябва да бъдат подвеждани с името, а да бъдат улеснявани в избора си. "Преди повече от 4 години млекопроизводителите сме предложили да има БДС. Държавата не си е свършила работата, като не е въвела още стандартите", подчерта Димитър Зоров.

Това, че голяма част от т. нар. "млечни продукти" съдържат растителни съставки, не ги прави забранени, допълни председателят на Асоциацията на млекопреработвателите. "Не може да се слага етикет за мляко, ако продуктът не е от животински произход - такива са правилата на ЕС. Например, вече не се казва "соево мляко", а "соева напитка". Не трябва хората да бъдат подвеждани, трябва да се разграничават продуктите и да не да се използва думата "мляко", ако в продукта няма мляко. Сиренето с растителни добавки може да се нарича "соев деликатес", например. Ако са истински, защо да не се наричат "сирене", "кашкавал" или "кисело мляко"? Това няма нищо общо с нашия патент", обясни Димитър Зоров