За първото тримесечие алкохолната индустрия е единствената, която е изпълнила заложеното в бюджета като план по приходи от акцизи. Освен това събраните приходи от алкохолните акцизи са повече в сравнение с тези през първото тримесечие на миналата година. Това заяви председателят на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки Бранимир Ботев, който цитира данни от финансовото министерство, предаде агенция Фокус.

От гледна точка на макроикономическите данни и изпълнението на акцизите по думите на Ботев алкохолната индустрия следва очакванията на правителството. " Алкохолната индустрия е най-малкото братче по отношение на общия сбор на събираните акцизи. Лъвският дял се пада на горивата, а след това на цигарите", коментира Ботев.

Припомняме, че вчера министър-председателят заяви, че винпромите и дестилиращите компании които не декларират 100% от производсвтото си, ще имат проблеми.


"Фокусирането върху най-малкия дял, който е изпълнил задълженията си към бюджета, не дава да се направят сериозни анализи от гледна точка на постъпленията, а всички сме наясно в момента, че хазната има нужда от повече постъпления. Не мога да кажа дали са заявени повече акцизи, но щом премиерът го казва, той безусловно има информация от първа ръка.

Нека да не забравяме, че идва най-силният период за продажба на алкохолни продукти и на легални цигари по простата причина, че в България се очакват традиционно между 4 и 5 млн.туристи и с толкова се увеличава сборът на потребителите в страната през юли,август и началото на септември", посочи още той.

На въпрос при какви условия работят производителите от високоалкохолния бранш през последните месеци, Ботев обясни, че в период на криза е нормално да бъдат засегнати всички сектори. Производителите обаче смятат, че могат да бъдат избегнати административните изисквания за въвеждането на "супер контролните уреди" и "възможността за постоянен онлайн контрол". Това ще изчерпи и без това вече изчерпаните ресурси на живи пари в индустрията, каза той.

Изисканите уреди трябва да се произвеждат по поръчка и може да се окаже, че страната ни ще стане донор на развитието на научно-техническия прогрес на водещи немски, американски и японски фирми. "Такова нещо няма в нито една страна-членка на ЕС, защо ние трябва да бъдем по-католици и от Папата, аз не мога да разбера. Към момента няма установено сериозно нарушение на територията на митнически склад в нито едно предприятие. Установяват се нарушения в камиони, в някакви нерегламентирани цехове и други помещения с неустановен характер.

Ако бъдат констатирани сериозни нарушения на закона, слабо вероятно е това да става без намесата на служители от митниците или от НАП", каза Ботев. Индустрията е в постоянен контакт с Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Агенция "Митници", включително на 15 юни 2010 г. има предвидена среща-семинар с митниците по прилагане на новите правила за контрол в бранша.

Алкохолният бранш, според Ботев, е сред най-добре усвояващите европейски пари по програмата за лозарство и винарство на ЕС. Средствата там се усвояват над 60 %, при средно 3 % за другите сектори. Около 400 млн. евро трябва да се усвоят по 123-та мярка, по програмата за реконструкция и конверсия на лозарския потенциал, както и за промоция и реклама на българско вино в трети страни. За да бъдат използвани средствата е нужно да бъде осигурено съфинансиране от 30 до 50 % от страна на българските предприятия.

Тези пари ще останат в България и ще стигнат до фермерите, гроздопроизводителите, собствениците на земя. С европейски пари, могат да се направят 100-120 000 дка лозя и да се осигури работа на 30 000 души.
българските предприятия обаче отделят пари не за тази цел, а за изпълнението на административните мерки, които се налагат от правителството, обясни Ботев.