"Щом се търсят, ще ги продаваме." Така преди близо две години един от мениджърите на водеща компания дистрибутор аргументира лансирането на нов десерт с фибри на българския пазар. Факт е, че през последните години търсенето на здравословни храни се увеличи чувствително.

Здравословността продава

Производителите и търговците бързо разбраха, че потребителите предпочитат продукти с по-малко мазнини, без захар и с повече витамини и минерали. В резултат здравословната тенденция в храненето отвори нова (огромна) глобална ниша в предлагането. Към нея разшириха асортимента си и малки локални производители, и мултинационални компании. Само във Великобритания разходите за здравословни храни надхвърлят 320 млн. паунда годишно, пише The Times.

В САЩ "здравословната" тенденция се ускорява до такава степен, че в супермаркетите вече трудно се намира продукт, който да не съдържа индикация за някакъв положителен ефект върху здравето, а всеки втори рекламен клип на храни съдържа здравословен подтекст, пише msnbc.com. Дотолкова, че на пазара вече се предлагат храни, които лекуват астма, язва, свински грип и дори рак. До каква степен обаче зад рекламните твърдения стоят наистина здравословни продукти?

Истина ли е това

В средата на миналата година Европейската агенция за контрол на безопасността на храните EFSA изследва 66 хранителни продукта, предлагани в цяла Европа, за това дали здравословните им претенции имат научна обосновка. При 50 от тях агенцията установи, че твърденията са неоснователни, пише The Times. Категории с преобладаващо неоправдани здравословни претенции са пробиотичните добавки и детските храни с рибени мазинини, за които производителите твърдят, че стимулират растежа на мозъка, сочи още проучването.

Сред отхвърлените претенции са например сокът от боровинки, за който производителите от американската компания Ocean Spray Cranberries Inc., твърдят, че предпазва жените от инфекции на пикочните пътища. Като несъстоятелно е определено и твърдението на Unilever, че черният чай Lipton прави хората по-бодри.

Именно големи производители отдръпнаха свои продукти от процедурата по верифициране на EFSA, тъй като рискът от отхвърляне на претенциите за здравословност на продуктите им и съответно щетите върху имиджа (и продажбите) на продуктите са големи, коментира още The Times. В средата на април тази година например Danone оттегли два свои продукта – млечна напитка Actimel и кисело мляко Activia (за първата претенциите са, че подсилва имунната система, а за втората – че влияе положително върху общото здравословно състояние), съобщи dairyreporter.com.

Пред NutraIngredients.com от компанията аргументират действията си с трудностите в комуникацията и бюрократичните процедури по одобрение на агенцията.

Чипс с фибри

Корнфлейкс с азбука от витамини, шоколад с калций, чипс с фибри. В САЩ годишните продажби на т.нар. фортифицирани (подсилени) храни се измерват в милиарди, твърди msnbc.com. (Храните са обогатени, когато е възстановено количеството на разрушени при обработката вещества, и фортифицирани, когато са добавени над съдържаните в продукта в натурален вид.) Трудно обаче някой би отслабнал със зърнена закуска (cereals), фортифицирана с витамини и минерали и допълнително "подсилена" с голямо количество захар.

Все по-често здравословен подтекст се използва и за да неутрализира негативната репутация на доказано вредни за здравето храни (junk food). За потребителите вече не е необичайно да си хапват сладолед, шоколадов пудинг или захарни напитки с добавени витамини и минерали, коментира още TheDailyGreen.com. Още повече че прекалената консумация на едни и същи добавени вещества може да е дори рискова за здравето при конкретни заболявания дори ако не става въпрос за junk, а за неутрални за здравето храни, смятат експерти.

Друг разпространен рекламен трик е да се извади на преден план здравословна добавка, а да се оставят в сянка вредните за здравето съставки, коментират експерти по храните. Например кексче с надпис на опаковката "с пълнозърнесто брашно" е предпочитано пред непълнозърнест конкурентен продукт. На практика обаче се оказва, че пълнозърнестото брашно е на доста задна позиция в списъка със съставките, а основният дял е на рафинирано брашно, твърди американският Център за научни изследвания в обществен интерес (CSPI).

Между редовете на етикетите

Зелената опаковка е с биоподтекст, пасторалните пейзажи създават илюзия за здравословен начин на живот. Със здравословната вълна "изплуваха" много неясни и дори заблуждаващи послания към потребителите, коментира the Wise Marketer. Самите думи натурален или здравословен върху опаковката на продукта не значат непременно, че той има позитивни ефекти върху здравето. С надписа "с фибри", който също излъчва послание за здравословност, често се обозначава добавена рафинирана пудра (позната като инулин, полидекстроза или малтодекстрин), която е малко вероятно да намали холестрола в кръвта, твърди анализ на Center for Science in the Public Interest.

Огромна неяснота има по въпроса какво точно значение производителите отдават на индикациите "пробиотици" и "антиоксиданти", пише на сайта си ESTA. Тъй като няма унифицирани стандарти за тези обозначения, зад наистина натурално произведена стока може да се крие многократно рафиниран продукт с минимални хранителни качества или пък да са добавени десетина Е-съставки. По-добре изяжте пресен плод с гарантирано съдържание на фибри и витамини, отколкото чаша натурален сок с много добавена захар или подсладител, пише Alternative.Health.