Производителите могат да разказват красиви истории около продуктите си само ако историите са изцяло истински. В този дух звучат трите последни решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), свързани със заблуждаваща реклама за произхода на продукти. Три решения вече могат да бъдат наречени практика, която като нова си струва да се разгледа.

Гаф с географско указание

Всичко започва в края на 2009 г. с небезизвестната анасонова спиртна напитка "Узаки Зорбас", на "СИС индустрийс". С този продукт, насочен към българите, които обичат да пият узо, но не разполагат с достатъчно средства за това, производителят от Карнобат нахлу директно в територията на защитеното географско указание "узо". А една от неговите задължителни характеристики е, че то е с произход Гърция.

КЗК образува производството, след като получава вербална нота на гръцкото посолство и жалба от Федерацията на гръцките производители на дестилирани и спиртни напитки. Комисията преценява, че със синьо-бялата си реклама, със сиртаки танците, гръцките пейзажи и реплики, българската компания не само подвежда потребителите за естеството и произхода на напитката, но и вреди на конкурентите си - както на българските производители на мастика, така и на вносителите (и производителите) на гръцкото узо.

По-различна е ситуацията със случаите с фъстъците "Чипи" и брускети "Марети". По тях КЗК сама започва производството, като за ядките това става по сигнал.

Вносни продукти – българско звучене

Българското дружество на германския производител "Интерснак" рекламира вносните фъстъци, пакетирани в Румъния, с фолклорни мотиви и под мотото "От нашето по-хубаво няма". Комисията не приема уверенията на компанията, че са искали да наблегнат на факта, че ядките са овкусени и изпечени по български вкус. Не уважават и аргумента, че доколкото България не е известна като производител на фъстъци, потребителите трудно биха се заблудили, че ядките са български.

След санкцията, наложена от КЗК през януари, "Интерснак" пусна лимитирана селекция с фъстъци от Садово, които се пакетират в "Ядки Детелина" в Севлиево. И започна да подпомага отглеждането на земеделската култура край Пловдив.

BG продукти – вносно звучене

В третия казус "Итал фууд индъстри", базирана в Шумен, рекламира своите брускети "Марети" като продукт с италианско звучене. Комисията и тук не приема аргументите на производителя. Основните от тях са, че брускетите обективно са продукт, тръгнал от Италия, който също като пицата и спагетите е добил популярност на много пазари.

Че рецептата, по която се правят, е написана от италиански консултант и че брускетата не е защитено географско указание. Комисията не се впечатлява и от обяснението, че с кадрите от малки италиански градчета, хората с италиански имена и звуците на тарантела в клиповете си всъщност рекламират италианския дух на продукта.

Санкция и за рекламните агенции

Наред с рекламодателите като правило КЗК държи паралелно отговорни и рекламните агенции, разработвали клиповете. При това е без значение в каква степен насоката, слоганът и идеята идват от компанията рекламодател. Целта е превантивна, а логиката на КЗК - че агенцията е можела да възпре твърде мотивирания рекламодател от нарушение на закона (ЗЗК). По тази линия са санкционирани "Ноубъл графикс" за "Узаки Зорбас" и "Публисис" за "Чипи ядки". Изключение е направено за "Публисис Марк" и "МАГ Адвъртайзинг", защото клиповете на брускети "Марети" са от преди да бъде приет новият закон.

До 4% от оборота засега

Досегашните санкции по случаите със заблуда за произхода тръгват от 1% от оборота за рекламодателя и достигат до 4% при "СИС индустрийс". Агенциите са наказвани с между 0.5% и 3%. Комисията е по-снизходителна, ако, след като започне производство, компания спре рекламата си до окончателното произнасяне. За сравнение – максимално разрешените санкции по ЗЗК са 10% от оборота.

И така по въпроса дали рекламата има правото да те заведе (на крилете на художествената измислица) в един по-хубав свят от този, който обитаваш, отговорът на КЗК очевидно е не. Интересно е също как новата й практика се вписва в обективни икономически тенденции като изнасянето на производство зад граница в търсене на по-добри условия. Дали например модна марка, която шие в Мароко и Бангладеш, има право да пуска клипове с кадри от Ню Йорк? И дали производител на американски обувки със 100 години история е длъжен скромно да мълчи за произхода им, защото в последните години те се правят в Китай.