Третирането франчайзинговите възнаграждения от данъчна гледна точка е свързано с редица въпроси. Тъй като често франчайзингът включва предоставянато на различни услуги, компаниите се колебаят дали става дума за една или повече доставки. Друг неясен въпрос е как спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) се прилагат по отношение на франчайзинговите плащания и др.

ДДС аспекти

Въпреки че роялти таксите съдържат редица компоненти, за ДДС цели се приема, че е налице една основна доставка и нейното данъчно третиране е определящо и за съпътстващите доставки. Практически погледнато обаче, е без значение коя от изброените доставки се приема за основна, тъй като от 1 януари 2010 г. за почти всички услуги се прилагат едни и същи правила, а именно – мястото на изпълнение е винаги при (франчайзо-) получателя. Следователно периодичните плащания – роялти таксите, ще бъдат облагани с 20% българско ДДС, когато франчайзинг отношенията са между две ДДС регистрирани местни лица. Когато франчайзодателят е чуждестранна компания, ще се приложи методът на самоначисление - франчайзополучателят ще отрази роялти таксата както в дневника за покупките, така и в дневника за продажбите.

Корпоративен данък

Данъчното третиране на франчайзинговите възнаграждения за корпоративни данъчни цели зависи от начина, по който се третират счетоводно (например дали ще се осчетоводяват като разход или като актив). По принцип за размера на първоначалната вноска франчайзополучателят отчита нематериален актив за придобитите от франчайзодателя права (търговска марка и т.н.). Този актив се завежда в данъчния амортизационен план и се амортизира с годишна амортизационна норма според договорните ограничения, но не повече от 33 1/3%. За франчайзодателя приходът от таксите, осчетоводен съгласно приложимите счетоводни стандарти, се облага с 10% корпоративен данък по общия ред на закона.

Данък при източника

Данъчното законодателство изрично регламентира, че възнаграждения за франчайзинг, начислени от българско дружество на чуждестранно юридическо лице, се облагат с 10% данък при източника. Българският данък при източника може да бъде намален и дори елиминиран съгласно СИДДО. За разлика от българския закон обаче спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не съдържат специфични разпоредби за франчайзинга, а това поражда трудности при преценяването на приложимите разпоредби. За целите на СИДДО франчайзинговото възнаграждение следва да се раздели на отделните видове услуги, предоставяни на българската компания (например авторски и лицензионни възнаграждения, консултантски услуги и т.н.) и за всеки вид да се приложат съответните правила на СИДДО. В случай че част от тези услуги са с незначителен и спомагателен характер, за тях ще се приложат разпоредбите на СИДДО, които се отнасят до основната услуга, предоставена на франчайзополучателя по съответния франчайзингов договор.

Трансферно ценообразуване

Практиката показва, че франчайзинговият модел се прилага не само между независими дружества, но и при компании, принадлежащи към една и съща група, макар и в малко модифициран вариант (например не се изисква първоначална такса). Обикновено компанията майка инвестира в разработването на нематериални активи и решения, които предоставя после на дъщерните си компании под формата на франчайзинг.

Освен данъчните аспекти, разгледани по-горе, при тези сделки следва се вземат предвид и правилата за трансферно ценообразуване. По-точно казано, договорените възнаграждения между свързаните лица следва да имат пазарен характер. Те трябва да съответстват на тези, които несвързани лица биха договорили помежду си при съпоставими условия.

*Данъчен консултант в PricewaterhouseCoopers Bulgaria