Има вече опити на вериги за търговия на дребно с бързооборотни стоки в България да растат на франчайзинг. Любопитно е, защото поради естеството на работата си ритейлърите разполагат със значителни оборотни средства. Тоест експанзията им не е изцяло зависима от банкови кредити или допълнително финансиране. В кризата тя е по-лесна, отколкото за други бизнеси.

Възможните обяснения за новата тенденция са доста широкоспектърни и само потвърждават колко гъвкава и удобна форма на дистрибуция е франчайзингът.

ЦБА АМ и "Пикадили" като вече утвърдени търговци прибягват до него основно защото искат да растат още по-бързо. Най-страховитата им международна конкуренция е в страната – от хипермаркетите на "Карфур" до дискаунт магазините на "Пени" и "Лидл". Още повече че последните две вериги допълнително уплътняват присъствието на REWE Group (собственици на "Билла") и на Schwarz Group ( "Кауфланд"). На този фон, за да са конкурентоспособни, останалите търговци бързат да отварят магазини и да гарантират на доставчиците си по-големи обеми и по-добри условия. И се доближават до потребителите си чрез по-малки обекти в градските центрове и малките селища.

Бурната експанзия обаче е рисковано начинание. Ако паричните потоци не се управляват достатъчно добре, а разрастването е с оборотни средства, може да се стигне до финансов колапс. Има опасност и от срив с мениджмънта и персонала на бързорастяща мрежа, пръсната из цяла България. За тези два, а и за други казуси франчайзингът е вид застраховка. Инвестиционният риск се споделя с друг (на цената на част от печалбата). А статутът на франчайзополучател мотивира мениджъра на даден магазин много повече от позицията на наемен работник.

"Сега е моментът" и от гледна точка на кандидатите. Някои бизнеси са в упадък. Хората със свободни капитали търсят къде да ги вложат. А търговията с храни и напитки е направо на мода, понеже кризата я засегна по-малко от други сектори. Освен това вложението в малък магазин е поносимо в сравнение с това в супермаркет. Това увеличава броя на възможните инвеститори.

С други думи, има всички надежди нome-made опитите за франчайз в търговията с бързооборотни стоки в България да бъдат успешни. Да помогнат за разрастване на съответните вериги чрез привличане на свободни капитали и за кадровото им укрепване.

На този етап като че ли е най-трудно да очакваме франчайзът да изиграе една от възможните си роли за търговията в България – да стане платформа, около която да се обединят малките независими търговци, за да оцелеят пред лицето на конкуренцията. Приема се, че основен риск за франчайзодателя е да не би прекомерното творчество или пък небрежността на франчайзополучателя да размият бизнес модела му. Вероятно заради това и актуалните предложения са доста "затворени" – франчайзодателят контролира и осигурява почти всичко.

Приема се също, че основен минус за франчайзо-получателя по принцип е, че се отказва от свободата и идентичността си.

Така че и за двете страни пътят към обединението изглежда дълъг. Ако се срещнат, то вероятно ще е на по-късен етап – или пред лицето на още по-силната конкуренция, и/или под знака на по-либерални модели, по-близки до маркетингови обединения.