Чавдар Димов, по данни на "Нилсен България"

Пазарът на ядки мина през интересни времена. Разследвания, канцерогенни съставки, съмнения. От известно време обаче се забелязва раздвижване. Производителите инвестираха в развитие, заложиха на нови опаковки, по-агресивен маркетинг, веригите пуснаха собствени марки в категорията. И нещата, изглежда, започнаха да се получават.

Пазарът

През 2009 г. общият обем продажби на пакетирани ядки възлиза на над 11 780 тона. Като че ли свикнахме все по-рядко да виждаме ръст  на някоя категория за последната година, но тук случаят е точно такъв. Продажбите са пораснали с 9% в количество и с почти 10% в стойност спрямо 2008 г.

През  последните две години продуктите на чужди производители плахо започват да си спечелват по малко дял от продажбите. И макар че през 2009 г. на тях се падат едва 2% от общите количества, само две години по-рано този дял е бил десет пъти по-малък. Това прави любопитен въпроса за потенциала на този сегмент.  Все още обаче българските производители са далеч от всякакви притеснения на тази основа, защото 98% от продадените обеми са техни, а измерена в стойност, картината е практически същата.

По отношение на ядките (а и не само) българите са традиционалисти. Почти 80% от прдадените количества са за слънчогледа и фъстъците – двата вида, които спокойно можем да определим като тези с най-сериозни традиции в страната.

Най-популярния вид ядки са слънчогледовите семки. На тях се падат малко над половината продадени количества (51%). Делът им от общата стойност обаче възлиза на едва 30%, което без съмнение се дължи на по-ниската им цена в сравнение с повечето други видове. Интересното е, че миналата година слънчогледовите семки са регистрирали 15% спад в тежестта си на пазара, достигайки до 45% дял (при 60% през 2007 г.).

Спадът в дела на слънчогледа през 2008 г. се дължи от части на повишаването на този на фъстъците. Те са отчели нарастване на дела си с пет процентни пункта до 30%, което ги прави втория по значение вид за пазара. През 2009 г. обаче тежестта им се връща до нива от 27% в обем и 22% в стойност.

Сред другите видове могат да се отбележат бадемите, кашуто, лешниците и шамфъстъците. Техните обеми обаче са минимални, като общите им продажби формират дял от малко над 11% от пазара. През 2009 г. специалните ядки са намалили значението си до почти 8% дял от обемите при 10% година по-рано. По своята същност те представляват някой от другите видове ядки с добавено върху тях покритие (например бирен фъстък). Те са третият най-продаван вид.

Най-продаваните разфасовки ядки са тези с големина до 100 и между 100 и 200 грама. През 2009 г. в такива разфасовки са продадени почти 80% от количествата, като разпределението е почти равномерно между двата вида с лек превес за тези между 100 и 200 грама. Останалите продажби са в разфасовки между 200 и 500 грама. На пазара има и по-големи опаковки, но значението им за общите продажби е практически нулево.

 Разпространение и цени

Разпределението на продажбите по канали на разпространение показва повишаване на деля на модерната търговия – магазините с площ над 300 кв.м увеличават дела си с четири пункта и достигат до почти 24% дял от продадените обеми през 2009 г. Будките и павилионите, удобните магазини, кафенетата и бюфетите и магазините до 20 кв.м свиват леко дяловете си. Като цяло повече от половината продажби (53.5%) на категорията се реализират в обекти с големина над 40 кв.м.

Средната цена за килограм ядки през 2009 г. е 7.59 лв. и почти не е променена в сравнение с 2008 г. Една опаковка пък се е продавала средно за 1.04 лв. Интересното е, че цената за килограм е най-висока (10 лв.) в модерната търговия, която е и най-растящият по продажби канал. Данните на "Нилсен" разкриват, че там цената на опаковка също е най-висока, което обаче може да означава, че клиентите на най-големите магазини просто купуват по-скъпи продукти.