Е, вече е факт. След години напрегнато очакване и трите международни вериги от типа дискаунтър, заявили интерес към България, са тук. Като на пазара една срещу друга реално ще останат две от тях - вече работещата "Пени маркет" и "Лидл", която още е в стадий подготовка на магазините си, а неотдавна придоби бизнеса с обектите на "Плюс" в България. Така най-бързорастящият търговски канал в Европа ще бъде сериозно представен и в страната и този факт изобщо не е за подценяване най-малкото защото "в момента дискаунтърите имат огромна капиталова мощ. Те нямат нужда от банки, за да финансират експанзията си и нищо не може да я спре", както каза проф. Берн Халиер, на семинара на "Регал" "Как да работим с дискаунтъри" през март. И поясни: "Ако наличностите в един супермаркет се завъртат 12 пъти годишно, в един софт дискаунтър - 25 пъти, то в един хард дискаунтър те се въртят всяка седмица, а това прави 52 пъти годишно. В същото дискаунтърите се разплащат с производителите след около шест седмици. За това време търговецът вече шест пъти си е получил парите от клиента. Така че излиза, че хард дискаунтърът "Алди" например не е магазин, а банка."

С други думи, германската дискаунт машина е мощна, добре смазана и безотказна. При челния сблъсък на българската търговия на дребно с нея може да се очакват разнопосочни ефекти - върху останалите търговци, върху производителите, върху потребителите и върху икономиката като цяло.


Войни в търговията


Като начало търговската структура в страната няма да е същата. Така например в предишните ни понятия дискаунтър това беше "Кауфланд". Горехме за него като за софт дискаутър в контекста на трите очаквани вериги, които определяхме като хард дискаунтъри. Сега, когато вече ги виждаме по-отблизо, става ясно, че на далеч по-сегментирания европейски пазар хард дискаунтъри всъщност са "Лидл" и "Алди", а софт са вериги като "Плюс" и "Пени". Що се отнася до "Кауфланд", по-точното му определение е хипермаркет с елементи на дискаунтър.

Покрай цялото раздвижване литовската "Т-маркет" например напусна нишата на дискаунтърите, където се беше самоопределила, и започна да се препозиционира като верига от удобни магазини. И докато тя излиза, някои местни играчи се опитват да влязат в дискаунт сегмента. При това не става дума за вериги като "Хранкомерс" и "Калея", за които някои говореха като за български аналози, а за нови компании, планиращи да работят по класическия модел. Например като варненската Мy Best, която се заявява като магазин на евтини нехранителни стоки или като проекта за хранителен дискаунтър mоiamarket.

За ефекта на дискаунтърите и на форматите на модерната търговия въобще върху малките независими магазини в България вече доста е говорено. Фактът, че дискаунтърите отварят в България в разгара на кризата, предвещава и много по-яростна конкуренция със супер- и хипермаркетите, чието поведение все повече придобива дискаунт характер. Всички те наблягат на производството на стоки под собствената си марка, обещават добро качество, гонят ниски цени и засилват промоциите. Дискаунтърите от друга страна също не са в пасивна позиция. Един бегъл поглед в "Плюс" или "Пени" ще ви увери, че освен евтините им собствени марки - български и от чужбина, там може да се намерят и популярни и търсени маркови продукти. А това може да откаже един потребител да отскочи и до супермаркета за някои специални неща, след като вече е напазарувал евтино в дискаунтъра.


Рикошет по производителите


С българските производители нещата стават наистина сложни. Общият стремеж към ниски цени завърта нов кръг в спиралата на търговските им противоречия с веригите. Лошото е, че най-често изборът изглежда: или твоите интереси или моите. Докато на по-развити пазари, като американския например, в някои случаи двете страни свалят картите за надценките по веригата на доставки и заедно решават как да я оптимизират в полза на крайния клиент. Много от производителите са пред дилема дали да започнат работа за дискаунтъра. Там е бъдещето, но това може да ги смаже като маркови производители, или да ги фалира, ако твърде голям дял от производството им е под собствена марка на дискаунтъра и отношенията с него се влошат. Фридрих Граф, един от лекторите на семинара на "Регал", обясни, че единственият начин производителят да си осигури надмощие в преговорите с търговската верига е да позиционира марката си така в съзнанието на купувача, че нито един магазин да не може да мине без нея. А ако не може - да се ориентира към продажби в каналите на традиционната търговия.

Потребителите първосигнално могат само да ликуват от идването на дискаунтърите в страната в условията на криза. При цялото ни уважение към тези чуждестранните инвеститори обаче не може да се премълчи, че едни обезличени национални производители и едни омаломощени местни търговски вериги в сферата на храните и напитките, за които традиционно отиват малко под половината от разходите на българите, няма да са добре за националната икономика, като да се избегне неблагоприятната развръзка най-вече зависи от усилията и находчивостта на българските производители и търговци.