След няколкодневен дебат дали ДДС да се увеличи или не, засега ставката на косвения данък остава непроменена. Това е добре. С оглед ефекта върху икономиката повишаването на ДДС изглеждаше като най-малкото зло в сравнение с другите опции за данъчни увеличения. Погледът навън показа, че това е и предпочитаният избор на тези страни, които неизбежно посягат към увеличаване на и без това голямата данъчна тежест в ЕС. В България обаче по-високата ставка може да мултиплицира стари и добре познати на бизнеса проблеми.

С едно наум

България и Кипър са шампионите по ниски преки данъци в Европейския съюз. Освен това нашата страна попада сред членките на ЕС, които разчитат най-много на косвените данъци като част от данъчните приходи в бюджета (за 2010 г. повече от 40%). Новината, че се обмисля по-висок ДДС, беше изненадваща, тъй като доскоро се говореше за намаляване на ставките, при това стъпаловидно, като трайна тенденция.

В сравнение с другите опции за увеличаване на данъците (осигуровки, подоходни данъци) тази за ДДС изглежда най-приемлива заради равномерното разпределение върхупотреблението на (почти) всички стоки и услуги и заради неговата (поне теоретично) неутралност към бизнеса. Защо тогава предложението за увеличение срещна отпора на значителна част от фирмите?

За наша сметка

Не, ама да. Така биха отговорили дружествата от секторите, в които цените (поради засилената конкуренция и изтънелия портфейл на клиентите) са достигнали своя предел. В този случай компаниите биха предпочели да запазят крайната цена непроменена. Така при увеличение на ДДС до 22% за стока с крайна цена 100 лева продажната стойност ще остане същата, но бюджетът би получил около 1.3 лева повече за сметка на печалбата на продавача.

В момента много компании отчитат загуби. Затова увеличението на ДДС може и да не повлияе значително на приходите от корпоративен данък, но определено би накарало засегнатите да помислят за допълнително затягане на коланите.

Обичайните потърпевши

Увеличението на ДДС би засегнало и тези, които по закон са освободени от задължението да облагат своята дейност и поради това не могат да го възстановяват. Такива са болници, образователни институции, както и финансовият сектор. Докато ефектът при първите би бил чисто социален, при финансовите институции по-високият ДДС само ще задълбочи един стар проблем – изкривяването на пазара, което изключението от облагане предизвиква.

И по точно: основен клиент на финансовите институции е бизнесът. В цената на услугите, които последният плаща (лихви, комисиони, застрахователни премии), неминуемо се съдържа невъзстановен ДДС. Пренесен на ниво потребители, този данък се облага повторно, т.е. заплаща се данък върху данък.

Нелоялният конкурент

Особено силен би бил негативният ефект в сфери, където конкурентите успяват да реализират на пазара стоки без платени данъци върху тях. Колкото по-висок е ДДС, толкова по-примамлива би била стоката на последните. А ако продуктите са акцизни, реализираната от недобросъвестните фирми печалба е в пъти по-голяма и при по-ниски цени. Ролята на данъчния и митническия контрол в такива сектори е ключова. В противен случай за някои преминаването "на тъмно" ще се превърне в единствения вариант за оставане в играта.

Скритата...

Докато изброените дотук проблеми са повече или по-малко относими към определени сектори, тежкото администриране на ДДС засяга всички. Въпреки че данъкът не би трябвало да е в тежест на бизнеса, постоянното усложняване на правилата за администрирането му води до създаването на цели отдели в някои компании, които се занимават само с това. За мултинационални корпорации, които се опитват да налагат единни стандарти на глобално ниво, честите промени на ставките в различни страни означават и много разходи по адаптиране насчетоводните системи.

Немалко ресурси под формата на време и усилия на компаниите отнемат и ревизиите, при които данъчният процес позволява на приходните органи да изискват какво ли не. А полезността на един данък се характеризира не само със ставката по прилагането му, но и с разходите по събирането му – и за администрацията, и за данъкоплатците.

...и явната цена на ДДС

Цената на по-високия ДДС за фирмите зависи най-вече от реалното и навременното му възстановяване. Забавеното възстановяване, рядкото връщане с лихва, зачестяващите откази карат компании, които нормално би трябвало да възстановяват целия платен по покупките ДДС, да гледат на него като на допълнителен данък за тях. Оттук и на по-високата ставка като на още една заплаха.

По-поносим ДДС

Проблемите, посочени по-горе, не са нови и увеличаването на ставката може само да ги задълбочи. Което е повод отново да се припомнят някои от многото рецепти за по-поносим ДДС: задължително и реално възстановяване на забавен кредит с лихва, възможност за облагане на финансовите и застрахователните услуги, преференции за добрите данъкоплатци, строго преследване на измамите, облекчени санкции за доброволнo признати грешки, по-прости правила, повече предсказуемост.

И не на последно място - по-широко приложение на така или иначе задължителната за България практика на Европейския съд, която последователно припомня, че ДДС следва да остане данък върху потреблението. Нека не забравяме, че благоприятен климат за бизнеса не означава единствено по-ниски данъчни ставки.

Кой избра ДДС

Във време, в което глобалната икономическа криза започва да отслабва и световната икономика дава признаци на оживление, много правителства с рекордни бюджетни дефицити и спадащи приходи се изправят пред нуждата да увеличават данъци и да концентрират повече усилия върху събираемостта. По принцип увеличаването на данъците е задълбочаваща рецесията мярка. Притиснати от обстоятелствата, повечето държави действат на принципа на най-малкото зло и се насочват към косвените. Този подход се препоръчва и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В наскоро излязъл доклад на организацията по темата се посочва, че фокусът след икономическата криза трябва да е към тези данъци, които най-малко засягат икономическия растеж. Такива са данъците върху недвижимите имоти и общите данъци върху потреблението (ДДС и подобните на него), като същевременно се разширява базата за облагане. Подобна широка база за облагане позволява увеличената данъчна тежест да се разпредели върху възможно най-голям брой потребители.

Кой го направи

По-висок ДДС вече е факт в Естония (от 18 на 20%), Латвия (от 18 на 21%), Литва (на два пъти – от 18 на 19 и впоследствие на 21%), Португалия, Румъния, Унгария (от 20 на 25%), Финландия и Хърватия (от 22 на 23%). След намаляването в края на 2008 г. (от 17.5 на 15%) с цел стимулиране на икономиката, в началото на 2010 г. Великобритания възстанови предишната основна ставка на ДДС. От 1 юли 2010 г. по-висока ставка (от 16 на 18%) влиза в сила и в Испания. Китай също обмисля реформи в тази област. Обсъжданият в Мексико данък срещу бедността по същество също ще е вид допълнителен данък върху общото потребление със ставка 2% в допълнение към ДДС от 15%.

Единствената от държавите - членки на ОИСР, в която все още не е въведен общ данък върху потреблението, е САЩ. Докато вероятността за въвеждането на такъв на федерално ниво не изглежда голяма, не е толкова невероятно това да стане в някои щати, за да се покрият местните бюджетни дефицити. В Мичиган, Охайо и Тексас вече има подобни данъци, а въвеждането на такъв беше обсъждано през миналата година в Калифорния.

Срещу кризата

Една от най-препочитаните мерки е насърчаване на индивидуалното потребление чрез намаляване на данъчната тежест за домакинствата. Най-вече чрез различни облекчения (например за ремонти) вместо чрез коригиране на ставките. В сферата на корпоративните данъци мерките за стимулиране на икономиките не са много, тъй като те не биха имали особен полза за дружествата, които отчитат загуба. Все пак някои държави въвеждат краткосрочни стимули за инвестиции чрез намаления на корпоративните данъци или увеличаване на амортизациите. Други (Швеция) намаляват ставката на корпоративния данък или въвеждат по-ниска за фирмите с нисък доход (Португалия). Само по изключение държавите - членки на ЕС, пристъпват към намаляване на данъци върху потреблението: Великобритания временно намали основната ставка на ДДС от 17.5 на 15% за определен период от време. Белгия и Румъния намалиха ДДС за строителството на жилища (съответно от 21 на 6 и от 19 на 5%), Финландия (от 17 на 12%) - ДДС за хранителните стоки, а Италия – акциза на природния газ за индустриални цели.


* Авторът е старши данъчен мениджър в Ernst&Young

** В Македония ДДС се нарича Данок на додадена вредност (вредност означава стойност)