Поредните промени в закона за генетично модифицираните организми взривиха обществото и породиха невиждана съпротива срещу един задължителен акт за уеднаквяване на българското законодателство с европейското. Въпреки уверенията на вносителите, че измененията в закона по никакъв начин не "отварят врати" за свободно отглеждане на генетично изменените посеви, българското гражданство предприе масирана атака срещу прокарването им. Основното им подозрение беше, че администрацията се опитва тихомълком да либерализира закона, което би ударило по имиджа на България като страна с чиста природа. Природозащитниците припомниха, че ГЕРБ спечели изборите и с обещанието да наложи нова визия с екологично чисто производство, и в крайна сметка принудиха властта да отстъпи и да запази рестриктивността на закона.

Така за първи път кауза на природозащитниците да градят авторитета на България като страна с чиста природа спечели в битка с администрацията. Близо два месеца вносителите от министерството на околната среда се опитваха да наложат първоначално предложените законови промени, но после отстъпиха от повечето предложения. Паралелно с тях депутатите предложиха и петгодишна забрана на полеви опити с генни култури. Вместо със закон тя беше внесена като решение на парламента, но поради оспорвания от депутати от СДС и ДПС това решение така и не стигна до пленарната зала. По този повод президентът Георги Първанов заяви, че ще наложи вето върху закона, ако едновременно има закон и последващо решение за мораториум.

След нови дебати депутатите отложиха приемането на промените за началото на март*.

Двата най-спорни текста

Бурните реакции срещу промените бяха предизвикани най-вече заради подозренията, че правителството се опитва за разхлаби режима за ГМО, наложен със закона от 2005 г. С него бяха въведени забрани върху всякакви опити с ГМО, включително и срещу възможността да се модифицират традиционни български култури като лоза, маслодайна роза, пшеница, тютюн и всички зеленчукови и овощни култури. Допълнително със закона се поставяше и буферна зона от 30 км между ГМО насаждения и защитени зони или полета с биологично чиста продукция.

Така формулирани, тези забрани бяха общи и противоречаха на европейското законодателство, което ги изключва. "България трябваше да уеднакви законодателството си с европейското, което също се слави със своята рестриктивност спрямо генетично модифицираните организми. Беше важно да премахнем тези общи забрани, защото в противен случай ние ще понесем санкции", мотивира се министърът на околната среда Нона Караджова. И поясни, че това е основната причина да отпаднат двата забранителни текста от закона, възприети неправилно според нея от обществеността като "опит да се либерализира законодателството".

В диалог с администрацията еколозите приеха да отпадне текстът с общата забрана за модифициране на традиционните култури като роза, лоза и др. Под натиска на производителите на биопродукция обаче не беше променена буферната зона от 30 км, която екоминистерството предлагаше да бъде намалена под 10 км. Тази редукция се налагаше, тъй като генните инженери се нуждаят от пространство за опитите си в полеви условия. "Сегашният закон със своите рестриктивни текстове на практика беше блокирал научните опити в генното инженерство, защото защитените територии в страната са много и 30-километровото отстояние прави невъзможно научната работа", обясни при първоначалното представяне на текстовете зам.-министър Евдокия Манева. После под натиска на еколози и политици обаче вносителите отстъпиха и 30-километровата граница остана непроменена.

Нови инициативи за контрола

и върху храните

"Цялата кампания срещу закона по-скоро беше продиктувана от факта, че на българския пазар липсва контрол за качеството на храните, в резултат на което се допускат продукти със завишено съдържание на ГМО съставки", поясни Светла Николова от екологичното сдружение "Агролинк". Изследване на здравното министерство, направено след произволни проверки в магазините между 2004 и 2009 г., показа, че зачестяват продажбите с наднормено съдържание на ГМО от 0.9%. Това взриви недоволството на родители, които се обединиха в гражданско сдружение и активно се включиха в анти-ГМО кампанията.

Пак в тази връзка депутати от "Синята коалиция" обявиха, че ще инициират промени в закона за храните, които да засилят контрола на пазара.