На всеки 12 месеца обикновено се прави едно и също упражнение. Взиране в цифрите и тенденциите на отишлата си година с надеждата в тях да се разчете лицето на идващата. Верни на традицията, го изпълняваме.

Факт е, че 2009 г. беше повратна за много от тенденциите в потреблението на бързооборотни стоки, към които бяхме започнали да привикваме. След средата й продажбите тръгнаха надолу и като количество, и като стойност (Nielsen, стр. 5-8). Първо, по инерция производителите продължиха да вдигат цените и дори успяха да компенсират като приходи количествения спад на потреблението, като правеха по-масови промоции, отколкото в предишни години, макар и при сходни нива на отстъпките. Така в крайна сметка се оказва, че криза-некриза за 2009 г. домакинствата са платили повече за храни и напитки, отколкото през 2008 г., макар да са купували по-малко. Като следствие годината не е била толкова лоша за много производители на бързооборотни стоки. Специално за българските това е валидно за по-големите компании, докато тези с годишен оборот под 1 млн. лева определено са имали проблеми. В края на 2009 г. обаче продажбите падат и в стойност, така че за 2010 г. производителите ще трябва да мислят по-други стратегии за успеха.

Що се отнася до тенденциите в търговската мрежа, те следват познатата ни посока: големите търговски вериги – били те супермаркети или дискаунтъри, увеличават оборотите си за сметка на малките единични магазини. Идването на т.нар. хард дискаунтъри в България през 2009 г. само дава тласък на този процес. Изобщо проточването на кризата във времето все повече топи резервите и оголва баналните истини – успешни ще са тези производители или търговци, които успеят да предложат най-ниски цени при приемливо качество.