Любопитен подтик към патриотизъм идва напоследък откъм супермаркетите. Австрийската "Билла" прави промоции на тема "Да живее България". Словенската "Меркатор" пази страница в брошурата си за продукти от "Българска кошница". Германският дискаунтър "Плюс" нарече всичките си собствени марки с почти диалектни български имена. А и българската верига ЦБА АМ започна кампания "Подкрепете българското производство с ЦБА АМ".

Всичко това връща в позабравените години на движението "Изберете българското" и в почти незапомнените – на акцията в подкрепа на местните стоки от 2005 г. Първата кампания беше дългогодишна и обществена, втората – еднократна и платена от финансовото министерство в полза на външнотърговския баланс. И двете – без покъртителни резултати.

Различното на сегашната инициатива е, че се подема от няколко конкурентни фирми (всяка поотделно) и е ограничена в сектора на бързооборотните стоки. Прилича на публичен реверанс на тези търговски вериги към българските производители и към местната икономика. Очевидно е, че така компаниите, повечето чуждестранни, се легитимират пред обществото като добри корпоративни граждани и се надяват да бъдат приети като свои от местните общности.

Извън това обаче много неща са неясни. От веригите се обръщат към предполагаемия патриотично настроен български потребител. Дали и доколко обаче той е такъв? Наистина и в момента българското домакинство дава внушителните 75% от разходите си за бързооборотни стоки на български производители. Но привързаността му към местните стоки по-скоро се държи на неща като цена, качество и реклама. Дали има патриотизъм в потреблението? (Какво мислят маркетолозите – стр. 11–13) И дали, ако се заложи на него, може да се продава повече.

Друг въпрос е дали, освен че товарят потребителите с отговорността да подкрепят българските производители, веригите сами правят нещо в тази посока. (Само в слогана на ЦБА АМ има намек за подобна съпричастност.). Още повече че в тези отношения не всичко е гладко – някои български производители вече се оплакаха в КЗК, че в определени сектори получават по-лоши и неравностойни търговски условия от тези на вносителите. И традиционно недоволстват от натиска на веригите за ценови промоции, а в случая става дума предимно за такива. Може би дегустациите са за предпочитане, защото позиционират българските стоки като качествени, за разлика от ценовите, които ги заковават като евтини. Вероятно и веригите рекламират българските стоки именно защото най-често са по-евтини от вносните (поне по логистични причини). А сега търговските войни са за ниски цени.

Отделен и голям е въпросът кои точно стоки са български? Такива ли са българските марки, произведени в чужбина, или тези от вносни суровини. Както и чуждестранни ли са международните марки, правени в България, или българските, произвеждани от мултинационални компании в страната. Освен това, както отбелязват и анализаторите, понякога чуждите компании се държат като по-големи патриоти от местните, а последните нерядко се чуждеят.

С други думи патриотичните акции на търговски вериги в България са мил и добронамерен жест, но засега няма гаранция, че зад тях стои по-сериозен ангажимент. Въпрос на догадки е и дали те ще имат ефект връху продажбите на българските производители. А и май никой не се кани да го измерва.