Един от най-големите резили за семейството беше 20-годишният "Москвич", твърди стар виц. Ако това е така,  българските фермери имат много за какво да се срамуват - някои от земеделските машини в страната са по-стари от стопаните си.

Средната възраст на тракторите е около 22 години, а на комбайните – около 18, показва анализ на фирмата за продажба на селскостопанска техника "Бултрекс". "Инвестициите в нови машини могат да намалят производствените разходи на българските земеделци между 30 и 50%", подчертава Иван Попов, управител на "Бултрекс".

Към август 2009 г. по данни на Контролно-техническата инспекция в страната са влезли само 250 нови комбайна и 865 нови трактора, въпреки че това беше годината с пик на проектите за субсидии за земеделска техника. Темповете на подновяване на машинния парк в страната са далеч от средните за Европа и покриват едва 50% от нуждите, отчита анализ на фирма "Мегатрон" - официален представител на няколко световни производители на земеделска техника.

Според "Бултрекс" около 80% от общия машинен парк в България подлежи на подмяна и за това са нужни 580 млн. евро. "Средната възраст на основните машини в земеделието трябва да достигне до 13 години за тракторите и 11 - за комбайните до 2013 г., ако искаме да се оптимизират максимално производствените разходи за земеделска продукция и да се подобри като цяло работата в сектора", изчислява Иван Попов.

И дава пример - "за ефективността на комбайните е важно както количеството обработена площ за единица време, така и минималните загуби на продукция по време на жътва. Ако при старите машини загубите при разпиляване са повече от 5%, с новите тези показатели падат до 1-1.5%".

В търсене на финансиране

Специална мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони субсидира обновяването на агропарка. Сумата покрива 50% от стойността на техниката, но се изплаща след покупката на машините. Това означава, че земеделският стопанин трябва предварително да си осигури средства за финансиране на целия проект. Обичайната практика е това да става чрез банкови кредити. Финансовите институции обаче по принцип не са особено щедри към земеделците. А в условия на криза са още по-предпазливи.

На 1 ноември миналата година обаче спря и приемът на проекти по мярката в частта й, предназначена за селскостопанска техника, напоителни съоръжения, оранжерии, трайни насаждения. Причината е изчерпване на определения за целта ресурс. Фермерите настояват за прехвърляне на средства от други мерки на Програмата за развитие на селските райони към мярка 121. Земеделското министерство се е ангажирало с провеждане на разговори с Брюксел.

Но това е дълга и трудна процедура, която засега е с неизвестен край. Защото още при създаването на програмата всички мерки и разпределението на средствата по тях са обмислени и планирани с някаква цел. След това са доказани пред еврокомисията, която вече е казала своето "да".

Дългото очакване

Част от фермерите, които все пак са успели да намерят пари за нова техника и са кандидатствали успешно по мярката, чакат с месеци фонд "Земеделие" да им преведе одобрената субсидия. В това време лихвите по заема текат. Според земеделците тъкмо сроковете са най-големият проблем при усвояването на средствата по тази мярка.

"Към момента има редица проекти, които вече повече от година не са разгледани. Много голяма част от изпълнените и отчетени до средата на миналата година проекти пък все още не са получили субсидията си", отчита Кристина Цветанска, изпълнителен директор на консултантската фирма "Елана инвестмънт".

"Имаме инвестиционен кредит. С него купихме машини и оборудване по мярка 121. За съжаление нещата с проекта се случват изключително бавно", разказва Дамян Вътев, съсобственик на фирма "Биологика", която се занимава с биологично животновъдство край габровското село Дамяново.

Това е първият опит на дружеството да финансира свое начинание с европейски средства. Инвестицията е с обща стойност около 600 000 лв., половината от които би трябвало да са безвъзмездни. "Подадохме документи на 14 август 2008 г. Почти година по-късно стана ясно, че проектът е одобрен и на 2 юни 2009 г. подписахме договор с фонд "Земеделие", уточнява Вътев. Следват редица проверки – и документални, и на място във фермата.

През юли 2009 г. "Биологика" подава заявление с искане за изплащане на субсидията.  Задължение на фонд "Земеделие" е да преведе сумата в 4-месечен срок от подаване на заявката. Ако обаче от фонда поискат допълнителна информация, започва да тече нов срок от четири месеца.

"Сега сме февруари 2010 г., пари по проекта не сме получили и нямам информация защо", обяснява Вътев. "В това време текат лихви по кредита. Освен това разходите за обгрижването на този проект също не са малки – това са пътувания, постоянно вадене на документи, някои от които вече са давани", разказва той.

Своя история с проект по мярка 121 има и Иван Атанасов от Бургас. Той обработва 7500 дка земя под аренда край Бургас. Взел е кредити от банки, за да финансира покупката на комбайн, трактор, прикачен инвентар. Стойността на проекта е почти 823 хил. лв. Подал е документи за кандидатстване по мярката на 16 май 2008 г. и подписал договор с фонда през септември същата година. Купил си техниката и през април 2009 г. подал заявка за плащане. Последвали три писма с искане за допълнителни документи. Последното е от август 2009 г., след което започват да текат четирите месеца за превеждане на субсидията. "Дано не си останем само с чакането", надява се Атанасов.

Единствените претенции на Ивайло Илиев към фонд "Земеделие" също са свързани със сроковете. Илиев има стопанство с около 50 хил. декара земя под аренда край Провадия, на която отглежда зърнени и маслодайни култури. Вече е ползвал средства по програма САПАРД, които обаче са изплатени със закъснение от година и половина, и по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони.

С тяхна помощ почти е обновил техниката си и днес отчита, че най-старите му машини са на шест години. Сега кандидатства с два нови проекта по мярка 121. Първият е одобрен, но не е изтекъл 4-месечният срок за изплащане на субсидията, а вторият още не е разгледан. "Готови сме да представяме всякакви документи, да отговорим на всички изисквания на фонда и министерството, но нека администрацията да си спазва сроковете, които сама си е поставила", е препоръката на Ивайло Илиев.

В своята практика консултанти и фермери се сблъскват и с друг проблем, който води до протакане при вземане на решения. "При разглеждането на някои от проектите има забавяне от година и половина, тъй като няма ясно решение може ли да се кандидатства при свързаност на две лица или фирми и при какви видове свързаност това е допустимо", обяснява Кристина Цветанска. "На практика това са случаи, при които кандидатстват две фирми от един холдинг или пък баща и син, които са земеделски производители и всеки си има собствен бизнес", уточнява тя.

"Поради липса на нормативна регламентация на свързаност между кандидати, официално няма пречка свързани фирми или физически лица да кандидатстват", казва Цветанска, но очевидно нормативната уредба има нужда от по-голяма категоричност по темата.

Старост-нерадост

Във Великобритания един трактор обработва 34 ха земя, в Германия – 11.6 ха, в Португалия и Гърция – по 16 ха. А в България - 62.7 ха. Това увеличава размера на извършваните разходи за ремонт и гориво – смазочни материали, и увеличава себестойността на продукцията, отчита анализ на фирма "Бултрекс".

По данни на фирмата едва 8-10% от селскостопанските машини в България са подновени през последните шест години. Но благодарение на САПАРД и на Програмата за развитие на селските райони броят на новата техника макар и бавно се увеличава. През 2002 г. броят на селскостопанските машини на възраст до две години например е нараснал от 2.4 % до 6.6 % през 2008 г. спрямо общия брой на машините в страната, отчита Иван Попов, управител на "Бултрекс".

*Оригинално заглавие: "Технически затруднения"