В четвъртък следобед камионът на едноличния търговец "К К Кироф – Крум Киров", натоварен с краставици, се намира някъде между Солун и граничния пропускателен пункт Илинден. По телефона митничарите на границата обясняват, че нямат никаква яснота дали ще може да излезе от Гърция. Шофьорът вече е загубил поне едно денонощие при опита си да влезе в Гърция, за да натовари краставиците. Компанията вече е загубила и 50% от поръчката, тъй като първоначалната договорка е била за четири камиона, но Киров поема риска само за два. С останалата част от стоката вече са се нагърбили гръцки превозвачи.

Финансовата равносметката за компанията от изпълнението на тази поръчка обаче тепърва предстои. Ако в събота сутринта краставиците не стигнат до Словакия, както предвижда договорът, загубите на едноличния търговец може да набъбнат от неустойки за неспазени срокове и обезщетения, ако стоката се развали.

Историята се повтаря

Това е само една от многобройните истории на българските превозвачи, които от няколко дни образуват километрични опашки от двете страни на границата с Гърция. Преминаването през нея се превърна в хазартно и губещо занимание от 18 януари, когато гръцките фермери блокираха пунктовете с трактори. Сред исканията на фермерите са увеличаването на евросубсидиите за тютюн до 2013 г., намаляване на данъка в сектор "Селско стопанство", специална цена за горивата за земеделските производители, облекчаване на кредитирането, гарантирани изкупни цени, както и продължаване на субсидиите от ЕС след 2013 г.

Историята повтаря почти на 100% ситуацията от януари 2009 г. Загубите за българските превозвачи, хотелиери и търговци тогава достигнаха милиони евро. Компенсации обаче нямаше. Разликата е, че сега България е решила да съди Гърция в съда в Люксембург заради нарушаване на директивата за свободно придвижване на стоки и хора. На база на досегашните прецеденти в европейското право подобно дело може и да приключи с осъждане на Гърция. Според юристи (виж втория текст) обаче подобни дела нямат обезщетителен, а наказателен характер, т.е. парите отиват в бюджета на ЕС, а не в полза на България или на увредени от блокадата фирми. Това е важно за компаниите, които започнаха да подават данни за финансовите си загуби с надеждата за компенсации. Такива могат евентуално да получат само ако самите те заведат дело за обезщетение от Гърция в гръцки съд по приложимия там закон за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни действия. 

Загубени в превоза

За изчисляването на загубите, които претърпяха българските компании, беше сформиран специален кризисен щаб. Първоначалните изчисления на ресорните ведомства показаха, че всеки ден протест струва на българския бизнес 3 млн. евро. Негативният ефект за търговията от блокирането на износа на стоки за Гърция (която в много от случаите се използва за транзитна територия към Италия) е изчислен на 2.2-2.5 млн. евро дневно. Изчислението е направено на база данните за януари и февруари миналата година, когато той е бил съответно 67.52 млн. евро и 85.47 млн. евро. Това включва и износа на селскостопански стоки - около 1 млн. евро дневно. В данните на кризисния щаб не е включен неосъщественият внос, както и последствията за предприятията от нарушаването или неизпълнението на някои от договорите.  

Превозвачите на товари на свой ред губят средно по 150 хил. евро на ден. В тях влизат допълнителното възнаграждение за шофьорите, амортизация, допълнителни разходи за поддържането на хладилни камери и т.н. Автобусните компании пък губят около 20 хил. евро дневно от туристическите превози и регулярните автобусни линии.  "Анулирахме всички курсове, дори тези, за които имахме продадени билети. Връщахме и пари на клиенти", коментира Ивайло Константинов, изпълнителен директор на "Юнион-Ивкони". "Не само губим клиенти, но и ритъма на работа. Офисите ни в Гърция съществуват заради тези линии. От една седмица хората там стоят без работа, но заплатите си текат, а те са по-високи от тези тук", обяснява още той. Големи са загубите и от организираните екскурзии. На ден гръцката граница преминават средно 34 автобуса с туристи. При огранизираните екскурзии сред загубите са и неустойките, които се плащат на хотелите например.

Сред големите губещи е и туризмът. Разчетите на кризисния щаб показват, че секторът търпи загуби от по 500 хил. евро на ден, и то само на база информацията, подадена в първите дни на блокадата от Сандански и Банско. Големите загуби са логични предвид това, че януари е най-силният месец за зимните ни курорти, а гръцките туристи са едни от основните клиенти. "Около една трета от предвидените приходи за месеца са загубени", коментира Дария Хаджиниколова, генерален директор на Mountain Dream Hotel, Банско. От 1 декември до 21 януари 56% от гостите на хотела са били гърци. Към момента се анулират резервации както на групи, така и на индивидуални посетители.

Последните данни преди редакционното приключване на броя показваха, че в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са декларирани загуби от страна на отделни компании и браншови организации в размер на 77.5 млн. лв. Надеждите на бизнеса за компенсации не са големи, след като не получиха такива за миналогодишните 20-дневни протести на гръцките фермери.

"Миналата година асоциацията заведе иск срещу организаторите на протеста. Съдът в Серес не го прие. Нямало доказателства", разказва Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт.

В тази ситуация българските компании нямат много верни ходове. Единственият, изглежда, е българска асоциация или фирма да се престраши и да заведе дело в гръцки съд. Това е единственият начин да получи обезщетение. Ако успее, това може да дисциплинира гръцката държава, която в бъдеще да предприема по-активни действия, като например да забранява такива протести.

*Оригирално заглавие: "Моите мили съседи"