Всъщност най-старата козметична марка в Европа не е Nivea. Тя има по-голям брат – българската паста за зъби "Поморин", която е на 54 години. През следващите седмици собствеността върху това късче история, както и върху цялото предприятие – пловдивската козметична фирма "Ален мак", може да се смени. Причината е, че компанията е на границата да престане да обслужва облигационната си емисия, след като кредиторите й отказаха да одобрят тегленето на нов банков заем, както и да разсрочат лихвите по емисията. Според самата компания 80% от облигациите се държат от групата TBI чрез взаимните й фондове, пенсионните фондове "Доверие" и застрахователната компания "Булстрад".

Седемгодишно буксуване

"Ален мак" беше последната раздържавена козметична компания – едва през 2002 г. тя беше продадена за 5.5 млн. долара на българското дружество на швейцарската фирма "Ефектен унд финанц", която се представлява в България от Петър Терзиев. Той е известен като зет на последния министър-председател от времето на Тодор Живков – Георги Атанасов. Терзиев беше съдружник в "Балканфарма", чрез която участва в приватизацията на трите фармацевтични завода в Дупница, Троян и Разград и след това той и съдружникът му Георг Цветански препродадоха фирмата на исландската "Актавис", собственост на Тор Бьорголфсон.

В момента козметичното предприятие е собственост на "Ален мак България" с единствен акционер регистрираната на Вирджинските острови "Н и Ю лабораторис".

През 2006 г. "Ален мак" издаде обезпечени облигации и набра 6.5 млн. евро, за да развива дейността си. Падежът им е на 30 юни 2011 г., като параметрите на емисията са лихва от плаващ EURIBOR плюс 4.75%, но не по-малка от 7.5% и изплащана на тримесечна база заедно с главницата. През миналата година "Ален мак" се забави с изплащането на дължимото към края на първото тримесечие. Затруднения с обслужването на емисиите си заради кризата имаха и други компании.

В средата на годината облигационерите одобриха преструктуриране на емисията, като се съгласиха фирмата да отложи шест от следващите девет амортизационни плащания. Това значи, че за периода от 30 юни 2009 до 31 декември 2010 г. "Ален мак" нямаше да погасява главницата, а трябваше да изплаща само лихвите. Те бяха повишени до 9.95%. По този начин компанията си спестяваше 3.25 млн. евро, с които да продължи дейността си по време на кризата. След това "Ален мак" трябваше да изплати дължимата главница и лихва на три равни вноски от по 1.625 млн. евро.

В края на декември 2009 г. обаче "Ален Мак" поиска от облигационерите си разрешение да не плаща и лихвите в следващата една година. Освен това компанията поиска да изтегли банков кредит за над 1 млн. евро, като за това да бъде учредена ипотека на имоти на предприятието в полза на бъдещия кредитор и освен това предложи на облигационерите да редуцират обезпеченията по емисията. Този път те не одобриха предложението.

На ръба на затварянето

Според писмо от "Ален мак", изпратено и до "Капитал", предложенията им са били продиктувани от тежката икономическа криза, засегнала както доставчиците им на суровини и материали, така и дистрибуторите, търговците на едро, търговските вериги и крайните потребители. По думите на Петър Терзиев на компанията се е налагало да иска авансово плащане от своите клиенти. Заради липсата на средства през последното тримесечие при получени поръчки за 12 пазара в размер на 1.2 млн. евро фирмата е успяла да изпълни договорите си на стойност едва 848 хил. евро. През есента облигационерите изпратили в управлението на фирмата свой представител, който бил уведомен за острата необходимост от оборотни средства.

Според Терзиев по независима оценка на обезпеченията, направена от компания, избрана от облигационерите през ноември 2009 г., "Ален мак" поддържа 280% стойност на обезпеченията над стойността на задълженията при договорени в облигационния заем 160%. "Намаляването на нивото на обезпеченията би дало възможност те да бъдат използвани за привличане на други оборотни средства", смята Терзиев. По думите му фирмата винаги е изразявала готовност за независим одит, но не е в състояние да си позволи този разход в момент, в който отказва 30% от поръчките си.

"В момента сме в патова ситуация – не бихме могли да работим без оборотни средства. Предприятието притежава множество активи – недвижими имоти и запазени марки и патенти, но в момента голяма част от тях служат за обезпечение. От друга страна, собствеността ни е неликвидна - пазарът на недвижими имоти е замрял, а пазар на интелектуалната собственост в България и Русия (един от основните пазари на компанията) няма", коментира Терзиев. По думите му фирмата има желание да се бори, но няма оборотни средства, и очаква от облигационерите си разумно решение.

Представител на облигационерите, който пожела анонимност, коментира, че в "Ален мак" от доста време ги бъркат с източник на задължително финансиране. "Не разрешихме кредита, тъй като изчислихме, че перспективите пред дейността на предприятието са такива, че по-скоро бихме увеличили задлъжнялостта, отколкото да увеличим платежоспособността", коментира Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания "Доверие".

Общото събрание на облигационерите засега не планира други стъпки. Ключова дата обаче е краят на този месец, когато трябва да бъде извършено следващото лихвено плащане. В момента "Ален мак" е в просрочие, за което дължи наказателна лихва. Ако козметичната фирма не плати обаче от 1 февруари влиза в следващата фаза на незабавна изискуемост на всички дължими плащания до падежа на облигационната емисия.

"Не сме сигурни, че ще успеем, полагаме всички усилия", каза Петър Терзиев.

*Оригинално заглавие: "Ален мак" увяхва