Лидерите на Европейския съюз се събират на 11 февруари на извънредна среща за икономическите проблеми и специално на дълговата криза на Гърция и растящите бюджетни дефицити на редица страни членки.

Съобщението направи лично президентът на ЕС Херман ван Ромпой в първия си работен ден на този пост.

По принцип съюзът провежда четири срещи годишно в Брюксел и първата е през март и е посветена на икономиката. Но според Лисабонския договор президентът може да свика по всяко време извънредна среща, ако проблемите са особено притеснителни, разяснява агенция Ройтерс. Освен това Испания, която пое ротационното председателство на 1 януари, обяви за водещ приоритет усилията за излизане на 27-те държави от кризата. Нейният представител Хоакин Алмуня все още контролира поста еврокомисар по икономическите и монетарните въпроси.

Именно Испания и Гърция са с бързо растящи дългове и безработица, застрашени от понижаване кредитни рейтинги и сериозни проблеми с удържането на бюджетния дефицит.

Антикризисният план на правителството в Атина ще бъде подложен на основен преглед от тридневна мисия на ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ), започваща в сряда. Целта е да се разбере как точно Гърция ще изпълни тази година обещанието да свие бюджетния си дефицит от 12.7% през 2009г. на 8.7% през 2010г. и дали ще се върне до 2013г. под прага от 3%, задължителен за всички членове на еврозоната. Планът трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на януари и одобрен до 20 февруари, но в понеделник от Брюксел настояха това да стане "колкото се може по-бързо".

Едва след това Атина ще може да започне да тегли 54 млрд. евро заеми, необходими й за финансиране на държавния дълг. Само през април и май Гърция се подготвя да вземе над 30 млрд. евро и пазарите ще реагират негативно на всяко забавяне, коментира "Файненшъл таймс".

Анализатори поставят страната в т.нар. група ПИИГС (Португалия, Ирландия, Италия, Гързия и Испания), събираща най-слабите звена в еврозоната.

Проблеми с растящи правителствени разходи и свиващи се бюджетни приходи обаче имат и големи икономики като Франция. Притеснения предизвиква и намиращата се извън еврозоната Великобритания, където през юни ще има парламентарни избори, които почти сигурно ще бъдат изгубени от управляващите лейбъристи, посочва Ройтерс.

В крайна сметка всичко опира до въпроса има ли и колко са валидни негласните гаранции срещу избухване на дългова криза, които могат да дадат на тези държави Европейският съюз и специално Германия.

Пред перспективата за растящо обществено недоволство под въпрос е и доминиращият социален модел в ЕС, крепен с отлагани в продължение на десетилетие структурни реформи в страни като Гърция, допълва Ройтерс.

Сега социалистическото правителство на Георгиос Папандреу ще трябва да стовари на гърба на предимно левичарски настроения избирател дълг, който ще достигне 124% от БВП на страната - най-високият в еврозоната. Едва през октомври лидерът на ПАСОК дойде на власт с обещания за излизане от кризата, повишаване на заплатите и стандарта. Сега правителството му готви драстични съкращения на бюджетни разходи, на непаричните премии за държавни служители, на акцизите за алкохол и цигари, реформа на пенсионната система и изравняване на пенсионната възраст на 65 години.