Фонд "Земеделие" предлага пакет от мерки, целящи да разблокират изплащането на субсидиите за агроекология, които за последните две години почти не се усвояват. Това съобщи изпълнителният директор на фонда Калина Илиева по повод критичното забавяне на плащанията по програма САПАРД и трудностите при кандидатстването по програмата за развитие на селските райони, в резултат на които през двете години от действието й усвоени едва 2% от предвидения ресурс.

До 2013 г., когато изтича действието на програмата за селските райони, българските производители имат право на близо 1.6 млрд. лв. резервиран бюджет за агроекология, биопроизводство и компенсаторни дейности в планинските райони и тези средства не могат да се прехвърлят за друг вид дейности.

Според производители и експерти голяма част от тези субсидии няма да се изразходват поради тежките изисквания към природосъобразното земеделие и животновъдство. За да получат сертификат като биопроизводители, стопаните в продължение на три години трябва да подготвят почвата и да отглеждат култури без изкуствени торове и препарати, което означава огромен ръчен труд и ниски добиви.

Произведената продукция е в пъти по-скъпа от конвенционалната, затова е почти невъзможно биопроизводството да се развива без предварителни инвестиции, обясниха представители на бизнеса. Евросубсидиите са насочени да компенсират извънредните разходи, но за да ги получат, стопаните трябва да отговарят на високи изисквания.

Допълнителни пречки създаде и българската администрация, която забави с години наредбите и въведе чрез тях тежки регулации за бизнеса. Спирането на програма САПАРД преди две години и мудността на администрацията при обработката на документите по програмата за селските райони се сочи от производителите като основна пречка за насърчаване на бизнеса.

Затова заетите с биопроизводство фермери и преработватели възнамеряват да създадат браншова организация, която да защитава интересите им и да води диалог с администрацията по създаване на нормативна уредба, която да регулира този вид дейност. Производителите настояват за лесен достъп до средства от европейските програми.

"Предприсъединителната програма САПАРД и програмата за селските райони за нас са пълен провал, защото нямаме реален достъп до тях", каза за "Дневник" Веселина Зумпалова-Ралчева, собственичка на розови градини и производител на розово масло в Панагюрище. Причината е, че за две години по САПАРД не са изплатени никакви средства.

"Преди август т.г. фондът не е плащал по договорите, защото след удължаване на срока на действие на програмата до края на годината администрацията е трябвало да ги анексира, като удължи срока на плащанията до края на 2009 г. Това обаче не е направено", обясни изпълнителният директор на фонда Калина Илиева.

За последните три месеца експертите са анексирали всичките 132 договора, по които са постъпили искания за плащане. Субсидията по тези договори е за 1.1 млн. лв., като досега са изплатени 800 хил. лв., обясни още Илиева. В момента се търси разрешение и на друг проблем, предизвикан от предишната администрация.

"Чиновниците ни уверяваха, че ако се откажем от САПАРД и прехвърлим проекта си към селските райони, този отказ няма да ни навреди, но сега се оказва, че след като веднъж сме подписали договори за пет години, но сме се отказали, това означавало, че нямаме право да кандидатстваме за агроекология по селските райони", обясни Зумпалова.

"Поставили сме този проблем пред министерството на земеделието и чакаме решението му", обясни ситуацията Калина Илиева. От фонда предлагат разрешение на трети проблем, свързан с ползването на земеделската земя.

Биопроизводителите трябва да имат поне 10-годишни договори за наем, за да развиват този тип земеделие, но през последните години кметовете по места са започнали масово да развалят сключените дългосрочни договори за ползване на общински земи, което допълнително е блокирало работата.

"За да се пресече този процес, е важно да се вземе решение на политическо ниво, така че нормативно кметовете да бъдат задължени да насърчават подобно производство. Направихме предложение до министерството на земеделието, което трябва да поеме законодателната инициатива", съобщи зам.-шефът на фонд "Земеделие" Мюхеттин Караоглан.

Самите предприемачи настояват държавата да определи екологично чисти региони от страната, в които да се развива биопроизводство. "Ако този процес нормативно се регулира, фермерите няма да губят средства и време, за да се сертифицират", обясни шефът на месопреработвателното предприятие "Тандем" Кирил Вътев, който от две години инвестира в екологично чисто животновъдство.