Повечето компании от хранителната индустрия отчитат лек спад в продажбите и за да се задържат на пазара, разчитат основно на по-евтините продукти. Това съобщиха представители от хлебопроизводството, месния, млечния и винарския бранш на поредното есенно изложение на храни и напитки, което беше открито вчера в "Интер експо център" в София.

В годината на кризата първите три сектора отбелязват между 10 и 20% среден спад в продажбите, а най-засегнато е винопроизводството, което заради експортната си ориентация има 30-процентно намаление, съобщиха шефовете на браншовите асоциации. Според тях няма противоречие със статистиката на търговците на дребно, които преди ден обявиха 3-процентен ръст в продажбите на хранителни продукти през октомври спрямо юли т.г. Анкета на Ройтерс в страните от Източна Европа показва, че в продажбите на храни и цигари българският пазар отчита леко увеличение.

Според преработвателите масовото навлизане на големите търговски вериги в страната притиска сивия сектор да излиза на светло и това е основна причина за лекия ръст в продажбите. "За да разширят присъствието си на вътрешния пазар, фирмите търсят достъп до потребителя чрез хипермаркетите и това е основна причина за увеличените обороти", обясни председателят на асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски.

Производителите отбелязаха и плюсовете на данъчните и митническите проверки от последните два месеца, които също принуждават незаконно действащите компании да излизат на светло.

За разлика от миналата година тазгодишното изложение се отличаваше с преобладаващо участие на чуждестранни компании. "Посланиците на ЮАР и Австралия специално дойдоха да подкрепят производителите си на вино, докато българските им колеги рядко участват в подобни презентации", коментира още Чорбаджийски.

Противното мнение застъпи шефът на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, който обясни, че посланиците в Москва и Киев са участвали активно при представянето на българските сирена в двете столици, проведено в рамките на презентациите в страни извън Евросъюза.

За разлика от винопроизводителите млеко- и месопреработвателите не само ще запазят, но и ще разширят експортните си позиции. При млечните продукти експортът ще задържи количествата през миналата година, когато зад граница са реализирани 24 хил. т, съобщи Зоров.

Месопреработвателите също разширяват присъствието си на външните пазари, особено в рамките на общността. "Расте търсенето на български сушени колбаси и деликатеси в Румъния, Италия, Испания и Португалия", съобщи пред "Дневник" Елисавета Стефанова, собственик на горнооряховската фирма "Стефанов - Иван Стефанов 04".

Немалка част от представените на изложението компании обясниха вчера, че отчитат добра година. Силистренският месокомбинат "Меком" например отчита 50% ръст на продажбите на вътрешния пазар за последните три години.

"Тенденцията продължава и тази година, но заради кризата се търсят повече стоки от ниския ценови клас", обясни за "Дневник" Галина Райчева, изпълнителен директор на "Меком". Компанията е сред лидерите в износа на агнешко месо и месни продукти. Наскоро руските ветеринарни власти са издали разрешение за износ в Русия, където компанията тепърва смята да навлиза.

Според Димитър Зоров руският и украинският пазар са забравена ниша, където в момента присъстват огромен брой германски производители. Затова браншовиците настояват за разширяване на промоциите на българските стоки зад граница.