"Ако знаех кога ще дойде краят на света, щях да отпътувам за Синсинати - там всичко се случва с десет години закъснение." Въпросната крилата фраза на американския писател Марк Твен почти идеално описва и състоянието на българската онлайн търговия в момента. Интернет магазините у нас започват да излизат от своята летаргия едва сега, близо десетилетие след спукването на американския дотком балон от края на 90-те години на миналия век.

Отминаващата 2009 г. едва ли ще предизвика миниатюрен дотком балон на българска земя, но вероятно ще се окаже сериозна крачка напред за местния интернет бизнес. Въпреки че официална статистика за електронната търговия в България липсва, косвените индикатори показват, че видимо раздвижване при интернет магазините наистина има.

Може би най-отчетливият белег за това са статистическите данни от системата за онлайн разплащания ePay.bg. "Наблюдаваме около 60% ръст в броя на транзакциите към онлайн магазини за първите шест месеца на 2009 г. в сравнение със същия период на миналата година", каза за "Капитал" Гергана Панайотова, изпълнителен директор на компанията. Като суми увеличението за въпросния период е около 25%.

Обещаващи за развитието на интернет търговията в България са и данните на агенцията за онлайн пипълметрия Gemius. Според нея над 3 милиона българи са имали достъп до интернет в началото на тази година. Още по-благоприятен е фактът, че в тази група попадат 79% от хората с месечен доход над 800 лв. Информацията от допитването обаче сочи също така, че само

Около 6 на сто реално пазаруват онлайн

От една страна, това означава слабо развит пазар, но от друга – сериозен потенциал за растеж. А като се вземат предвид и данните за увеличаване на транзакциите през ePay за първото полугодие на годината, нарастването явно започва да се случва.

Ако има нещо, което най-сериозно да блокира развитието на интернет търговията до момента не само в български, но и в световен мащаб, това са недоверието и страхът от измами. "Сайтовете често се разглеждат само за информация, за да могат клиентите да се ориентират в цените, след което да направят покупка офлайн", коментира Юлияна Антонова, търговски директор на ePay. Липсата на жив контакт с продавача и със стоката, както и необходимостта от въвеждане на данните от банковите карти, прави потребителите подозрителни.

Показателен е фактът, че над 90 на сто от онлайн търговията в България продължава да се извършва чрез т.нар. наложен платеж, т.е. клиентът плаща на ръка при доставката на поръчания продукт чрез куриерска фирма. Данни от допитване на блога за интернет търговия www.izgodnobg.com, обхващащо 190 онлайн магазина, сочат, че само около 22 на сто от тях поддържат плащане чрез ePay. За сметка на това около 45% от тези сайтове предлагат само плащане при доставка на стоката.

Онлайн търговията обаче има достатъчно плюсове, като например възможността за бързо сравняване на цените, откриване на най-изгодната оферта и доставка до дома, което пести време. Парадоксално кризата и свиването на личните бюджети могат да се превърнат в голямата възможност за българските интернет магазини, тъй като потребителите все повече и повече стават ценово ориентирани и са склонни да потиснат своите предразсъдъците по отношение на пазаруването в интернет. "Плащането на битовите сметки през интернет до известна степен вече вече е изградило някакви онлайн навици", споделя Гергана Панайотова от ePay.

За миналата година през системата за онлайн транзакции са минали над 83 млн. лв., предназначени за плащане на ток, парно, вода, кабелна телевизия, интернет и т.н., докато покупките от онлайн магазини са били едва на стойност 5.4 млн. лв., което е около 15 пъти по-малко. На базата на тези числа и на съотношението 10 към 1 в полза на онлайн покупките с наложен платеж обаче са направени единствените груби сметки за обема на интернет търговията в България през миналата година - неофициално той се оценява на поне 60 млн. лв. Това е около три пъти повече от размера на пазара на онлайн реклама в страната, който (също неофициално) е около 20 млн. лв.

Продавачи на импресии

Оттук идва и следващата логична стъпка – влиятелните играчи на българския онлайн рекламен пазар също обръщат поглед към интернет търговията, особено в условията на свити маркетингови бюджети на големите компании. Практически всички големи български уебгрупи, чиито сайтове генерират огромна посещаемост, експериментират с онлайн търговия под една или друга форма.

Най-голямата българска интернет компания Netinfo например е интегрирала онлайн аукциона Aukro.bg в своята търсачка gbg.bg. Той е създаден от полската фирма Allegro и по нейна информация има над 60 хиляди регистрирани потребители. Вторият в българския интернет – Dir.bg, пък разработва свой онлайн хипермаркет на адрес market.dir.bg. Той функционира по модела на ветерани на българската интернет търговия като Get.bg и 911.bg и събира на едно място линкове към много други онлайн магазини. Така потребителят може да сравнява цени и оферти и да потърси сравнително лесно това, което му трябва. Слабото място на този модел обаче е зариването на клиента с прекомерно много предложения (от чорапи до компютри и битова електроника), което твърде често обърква хората. "По наши наблюдения успешни са онези магазини, които имат ясен фокус", коментира Юлияна Антонова от ePay.

По подобен начин, изглежда, разсъждават и в Web Media Group – друг значим играч в българския интернет. Мениджърите на компанията очевидно смятат, че нишовият модел гарантира по-голяма ефективност при онлайн търговията, затова разработват сайта за онлайн поръчка и продажба на храна gladen.bg. Този вид услуги очевидно пасват на българското интернет население, защото в тази сфера бързо навлизат и други конкуренти – amam.bg, bgmenu.com, hapni.bg. И ако се съди по разширяването на дейността на въпросните сайтове и извън столицата, нишовият подход при интернет търговията, изглежда, работи ефективно на българска земя.