"Когато ви питат как се прави омлет, значи нещо съвсем се е объркало." Така Моли Катцен коментира мотивите в САЩ да започне публикуване на нови готварски книги, предимно с елементарни правила.

Кризата принуди близо 40% от домакинствата да пестят от ресторанти или поръчки за доставка по домовете, но в същото време те се оказаха абсолютно негодни да се справят в кухнята, описва Асошийтед прес. "Оказа се, че готвя едно и също и вече започна да става наистина досадно", споделя 41-годишната Дороти Хар от Вирджиния.

Първата от книгите й "Да готвим" е с простички рецепти за супи, паста, пилешко и бургери. Набъбващият откъм заглавия жанр включва "Как да сготвим всичко" от колумниста на "Ню Йорк таймс" Марк Битман и "Готварско ноу-хау" от Брус Уейнстейн. Те стъпват на популярността на кулинарни книги дори от знаменитости като Марта Стюарт, чиято гурме книга в един момент влезе в топ 5 на продажбите на книжарниците "Бордърдс".

"Забравили сме как се готви, хората се научиха как да поръчат пица по телефона и се отучиха да си изпекат сами", казва Катцен. Те искат да пестят, но и не знаят как да си приготвят храна, поради което на пазара се отваря цяла ниша за подобни заглавия, допълва тя.

Оказва се обаче, че при толкова много натрупано познание американците всъщност са го игнорирали. Емигрирането от кухнята започва след Втората световна война, когато все повече жени тръгват на работа, семействата се хранят все по-рядко заедно, а индустрията за полуготови и готови храни компенсира за отнетото от професията време.

В същото време хората ядат все повече - не само сандвичи, но и в заведения с добри специалисти, а термини като жус и кулис се настаниха в светските разговори. Някои готвачи станаха знаменитости, просперираха кулинарни списания и тв канали, но това не върна хората към кухните у дома.

"Паднахме в ръчичките на други хора, приготвящи храната ни, и не вярвам да има път назад", коментира Ан Манделсън, редактор в сп. "Гурме".