Доскоро България се славеше като рай за почитателите на шопинга на Балканите, но атрактивните цени в родните магазини, които предизвикваха истинска пазарна треска у сърби, румънци и македонци, до голяма степен са минало заради скъпото евро и валутния борд. Валутите на Турция, Сърбия и Румъния се обезцениха значително спрямо еврото и потокът от пазаруващи в България съседи се стопи. Скоро вероятно и българинът може да промени потребителските си навици и да се отдаде на тази нова за последните години посока - да пазарува при съседите.

Смяна на посоката

В живота на Иван, който от две години работи в голяма мултинационална фирма в Букурещ и получава заплатата си в леи, световната икономическа криза внася нов момент - вече не се връща с пълен багажник след всяко посещение при семейството си в България. "В момента ми е по-скъпо да си пазарувам в България", твърди той и обяснява, че днес за 500 евро например в Румъния човек може да си купи много повече неща, отколкото преди шест месеца. Причината е, че от септември 2008 г. до началото на февруари леята е поевтиняла с 22% спрямо еврото, сочат данните на румънската централна банка. За румънците това означава, че вече няма да е толкова изгодно да правят шопинг турове до русенските хипермаркети, магазини и открити пазари в търсене на по-евтини хранителни продукти или битова техника. Пазаруването отвъд Дунава стана любимо занимание през уикендите за много румънци след влизането в Европейския съюз, когато се оказа, че цените в България са доста по-ниски. Така магазините на "Метро", "Кауфланд", "Билла", "Техномаркет", "Технополис", та дори и градските пазари в Русе се радваха на повишен брой клиенти.

Сега обаче румънците ги няма. А по впечатления на граничните служители все повече българи преминават Дунав мост, за да си напазаруват, макар че трудно може да става дума за консуматорски бум.

В магазините в Гюргево основни стоки като сирене, мляко и плодове вече са по-ниски в сравнение с тези в русенските супермаркети например. Още по-изгодно излиза закупуването на бяла или черна техника, която струва с около 50 до 100 евро по-малко, отколкото в родните магазини.

Въпреки очакванията за спад в оборотите заради поевтинялата лея русенските търговци засега не се оплакват. От "Кауфланд България" твърдят, че в магазините от веригата в Русе продажбите не са намалели. Дори напротив, налице е тенденция за покачването им, но компанията не разполага с точна статистика дали резултатите се дължат на български или на румънски клиенти.

Динарът поевтиня! Да живее динарът!

Обезценяването на динара е на път да превърне в атрактивна шопинг дестинация и друга наша съседка - Сърбия. Поевтиняването на местната валута е почти като при румънската лея - през последните четири месеца сръбският динар изгуби повече от 20% от стойността си спрямо еврото. Това определено е лоша новина за сърбите, чиято покупателна способност намалява, но пък открива нови възможности пред българите. По-бързо реагиращите ни сънародници вече използват уикендите, за да напазаруват евтина храна и марково облекла във втория по големина сръбски град Ниш, който е само на 160 километра от София. "През лятото цените бяха горе-долу същите, колкото в България, но тогава динарът беше 78-80 за едно евро, а сега е 92-94 за евро. Цените в динари си остават същите и можете да си представите колко по-изгодно е да се пазарува там", обясни Петя Иванова, която често пътува до западната ни съседка по работа.

Изследване на Съюза на сръбските икономисти, публикувано тази седмица, показа, че цените на хранителните стоки, изчислени в евро, са по-ниски в Сърбия, отколкото в другите страни в региона, а Белград е най-евтината столица. Сравнени са цените на 28 стоки в осем града - Белград, Букурещ, Будапеща, Загреб, Любляна, Подгорица, Сараево и София на три нива: квартални минимаркети, супермаркети и дискаунт вериги. От резултатите пък става ясно, че след Загреб София на практика е най-скъпата столица на Балканите (виж таблицата). Немаловажната разлика е, че в Загреб средната нетна заплата е била 873 евро за разлика от София, където е около 800 лв. според анализи на Industry Watch. Сравнението с предишното подобно изследване на Съюза на сръбските икономисти, направено през май миналата година, пък показва, че в Белград основни стоки като брашно и мляко, преизчислени в евро, са поевтинели с 35%, а цената на хляба е паднала с около 15%. Освен обезценката на динара причина за спада е и намалялата консумация заради по-ниската покупателна способност, която пък накара сръбските фирми да свалят цените си в опит да пласират застояващите се по лавиците на магазините стоки.

Куфарната търговия пак тръгна

Освен новите търговски дестинации Румъния и Сърбия българите вече могат да си припомнят и една позабравена шопинг дестинация - Турция. В началото на февруари, притиснати от икономическата криза, властите в южната ни съседка отвориха отново границата с България за куфарните търговци. Така те вече могат да пътуват всеки ден вместо както досега само веднъж седмично. Ограничението беше въведено през декември 2005 г, като тогава Турция твърдеше, че куфарната търговия нанася сериозни щети на икономиката й. Производители от европейската част на Турция обаче са изправени пред тежки затруднения през последните месеци. Фирмите от Одрин, Къркларели, Люлебургаз, Чорлу и др. изпитват трудности при реализация на продукцията, голяма част от която е предназначена за западните пазари, също засегнати от кризата. В същото време турската лира също се обезцени значително спрямо еврото, което прави цените по местните магазини и пазари все по-атрактивни за българите. Докато през миналата година една лира вървеше за 1.10 лв., днес в чейнджбюрата в Хасково, Свиленград и в търговската зона на ГКПП Капитан Андреево една лира струва 92 стотинки. По данни на службите за контрол на граничния пункт Капитан Андреево потокът от българи, посещаващи Турция, се е увеличил почти двойно след отмяната на ограниченията за пътуване.

Така фиксираният курс на лева ни спаси от обезценяване на лева, но направи българските стоки и услуги по-малко конкурентни за чужденците от страните, в които курсът е плаващ и пада заради кризата. Ако искат и имат възможността да се възползват от възможностите за шопинг в съседните страни, българите все пак ще трябва да побързат. Защото според икономическите теории цените може да се върнат на старите си нива (в еврово изражение) за период около шест месеца.

По темата работиха: Цветелина Манолова, Росица Василева и Георги Иванов