Изминалата година бе печеливша за бранша на производителите на сокове, газирани напитки, студен чай и сокове в България. Докато много други производства претърпяха негативните последствия на глобалната икономическа криза или пък тежестта на междуфирмени задължения, то фирмите от бранша се развиват, внасят иновативни моменти в работата си. В бранша работят около 4500 души, заети в 277 фирми, уточняват от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.

В бранша текат процеси, които съпътстват следприватизационните периоди - собствеността често се сменя и текат процеси на окрупняване в бранша. Расте броят на големите фирми, където процесите са високотехнологични, което гарантира високо качество на тяхната продукция. Малките производители, за които увеличените изисквания на контролните органи са непосилни, просто приключват дейността си.

За изминалата 2008 година консумацията на такива напитки се е увеличила. Продажбите на фирмите-производители са за 1.5 млрд. лв., в повече със 180 млн. лв. от 2007 г., което според асоциацията е една сериозна цифра за малък пазар като нашия.
Въпреки амбициите да се изнася, възможностите да се завоюва нов пазар или да се върнеш на стар и вече загубен, изискват много финансови усилия, посочват от асоциацията.

"За съжаление трябва да кажем, че суровинната база през последните години в България се срина - признава Милчо Бошев, председател на Асоциацията на безалкохолни напитки в България. - В момента ние внасяме включително и доматен концентрат, който произвеждахме в изобилие в минали години. Липсват големи площи, засети с култури, които могат да се отглеждат промишлено, примерно масиви от ябълки, череши, праскови, кайсии. Налага се да внасяме суровини от чужбина - от Гърция, Израел, Близкия Изток, Бразилия, Чехия, Полша."

При газираните напитки възможностите за нови пазарни ниши са по-големи, уточнява Милчо Бошев.

"Все още може да се каже, че обемите са скромни в сравнение с това, което има като традиция в други развити европейски страни - казва той. - Но самият факт, че някои групи напитки, напр. газираните напитки, успешно намират прием не само в държавите от Балканския полуостров, но и в Европа говори, че качеството и цената, на които се продават тези напитки, са приемливи."

За промяната на вкусовете на българите може да се съди по това, че бързо се увеличават продажбите на асортименти напитки, които навлязоха на българския пазар през последните няколко години. Това са студен чай, енергийни и спортни напитки, кока кола лайт. Те са предпочитани най-вече от по-младите. Милчо Бошев добавя: "Ръстът, който очакваме при напитките "лайт" за миналата година, е около 40 процента, което не е малко за нашия пазар. При енергийните и спортните напитки, при студения чай, след като излязат окончателните данни за миналата година, очакваме ръст от около 45-50 процента.Това са нови напитки на нашия пазар и няма нищо чудно, че се проявява такъв голям интерес към тях за консумация особено от младите хора."

Българските производители поглеждат и към нова ниша - това са напитките с хранителни добавки. Така наречените обогатени или функционални напитки тепърва ще търсят своето място на българския пазар, все още на пръсти се броят подобни продукти, които се произвеждат у нас. Производството им е твърде сложно от технологична гледна точка и затова потребителят ще трябва да плаща по-висока цена за тях, казва Милчо Бошев.

Но всяка пазарна ниша трябва да се заема и е добре, че нашите фирми се ориентират към такива продукти. Близките две-три години ще покажат как ще се развива този пазар у нас, дали ще се повтори интересът на потребителите, както това става в други европейски държави. България притежава и много минерални извори, бутилирането на водата им представлява пъстра гама на пазара.

За съжаление, уточняват от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, конкуренцията извън страната е твърде голяма и българските бутилиращи компании често не могат да се преборят за някои пазарни ниши. Защото, уточнява Милчо Бошев, цените на които се продават нашите минерални води в други европейски държави, са много ниски и не покриват разходите на нашите фирми. На този етап те не могат да си позволят това и затова разчитат предимно на местния пазар.