Над 100 компании от двете страни членуват в Българско-румънската търговско-промишлена палата. На 20 март се проведе отчетно-изборно събрание на организацията, на което бяха избрани нов управителен съвет с председател Александър Прокопиев в качеството му на представляващ "Каолин" АД. Палатата избра и свой нов изпълнителен директор - Емилиян Енев.

Г-н Енев, как оценявате българско-румънските бизнес контакти след влизането на страните ни в Европейския съюз?

- Българско-румънските бизнес връзки се развиват много динамично и се наблюдава сериозен ръст в стокооборота между двете страни. Той е около 1.6 млрд. евро за 2007 г. Числата за ръста спрямо предходната година са малко противоречиви, тъй като има разлика в подадената ни ифрормация по отношение на валутите - стокооборот в долари за 2006 г. и в евро за следващата година. По различните методики, които използвахме, повишението е между 22 и 40%, тъй като много сериозно се е променил валутният курс през последните две години. Основната причина за този ръст до голяма степен е отварянето на границите, може би като се изключи такса мост, която се явява сериозна пречка и по-скоро оскъпява услугите за транспорта на фирмите, които редовно изпълняват курсове до Румъния и обратно. Определено в палатата усещаме промяната и динамиката най-непосредствено. За 2007 г. се увеличи броят на постъпващите при нас запитвания както от българска, така и от румънска страна. Интересът е все по-силен от наша страна, като в повечето случаи става въпрос за фирми, които се опитват да излязат на румънския пазар по един или друг начин. Става дума основно за бързооборотни потребителски стоки, строителни материали, химическата индустрия до известна степен също. Наблюденията ми обаче показват, че на нашите фирми им липсва достатъчно подготовка и информация за необходимите инвестиции и ресурси за излизане на румънския пазар. Фактът, че цените на голяма част от потребителските и хранителни стоки в Румъния са по-високи, не означава, че само на база на цена може да се търси някакво конкурентно предимство и сравнително лесно едни продукти биха могли да се продават на румънския пазар. Като цяло той е много развит, конкурентен, на него присъстват големи компании.

Как реагират българските фирми, научавайки за изискванията, за да стъпят на румънския пазар?

- В повечето случаи зависи от възможностите, с които разполагат фирмите. Обикновено избират следния подход - индентифицират един или няколко сериозни партньори от румънска страна, чрез които първоначално се опитват да стъпят на пазара. Разчитат на това, че техният румънски партньор има добри контакти на местно ниво, по-добри възможности и познава по-добре пазара и може съответно чрез него да стъпят първоначално, да продадат продукти и след време да търсят самостоятелно развитие. Има случаи естествено на успешно сключени сделки, на успешно сътрудничество между български и румънски фирми. Има и варианти, в които някои остават разочаровани поради това, че резултатите не идват толкова лесно, колкото те са си представяли. Нашата роля като палата е да се опитаме да обясним на фирмите какво точно е необходимо като ресурс и стратегия и съответно да ги посъветваме за най-правилния начин, по който те биха могли да постъпят и да направят реална преценка на възможностите. Пазарът е нов, непознат, идеята да се излезе самостоятелно и бързо на такъв пазар е малко наивна.

Все пак в момента има период на узряване и отрезвяване и първоначалният ентусиазъм, който се наблюдаваше миналата година, вече преминава към по-реално преценяване на пазарните ситуации и по-трезви подходи. Оптимисти сме, това е перспективата, особено за област Русе. Ние попадаме в зоната на румънското икономическо влияние предвид близостта с Букурещ, нямаме много алтернативи за развитие и би трябвало да се концентрираме в тази насока.

Какво е движението на бизнеса в обратна посока - от Румъния към България?

- В областта на строителството има конкретен интерес - в повечето случаи става въпрос на изпълнение на строителни обекти от страна на румънски фирми в България, като в някои случаи те са подизпълнители на международни фирми, които извършват такива проекти. Интерес има и в областта на търговията - селскостопански продукти, особено с кризата в земеделието миналата година, която беше по-ясно изразена в Румъния. Там имаше остър дефицит на семена за посев, на определени земеделски продукти - тогава беше регистриран и сериозен интерес за купуване от румънска страна на царевица, пшеница, брашно, семена. За хранителни продукти също редовно се получават запитвания. Румънски фирми желаят да закупуват зеленчуци, консерви, гъби, млечни продукти. В повечето случаи шансове на румънския пазар имат по-нетрадиционни, екзотични продукти - нещо, което е нестандартно, немасово и което би предизвикало по-силен интерес. От млечните продукти се търсят такива от биволско и овче мляко.

Съдействали ли сте някоя румънска фирма да направи инвестиции у нас?

- По-скоро съдействаме за обмен на такава информация - предоставяме оферти за продажба на определени терени, сгради. Съдействаме с правни консултации за румънски компании, които имат интерес да придобият наше предприятие. Същото е при интерес към определен терен и осигуряваме данни за това какви са условията за закупуване на имота.

Как смятате, че ще се развие оттук нататък сагата с таксите, които се събират на Дунав мост от двете страни?

- Трудно ми е да прогнозирам, дълго време имам преки впечатления в тая насока, тъй като съм пътувал доста между България и Румъния. Мога да кажа, че има неофициално становище на Брюксел, че тези такси са незаконни. Има и много силен икономически интерес да продължи събирането им както от българска, така и от румънска страна. Ако няма някаква принуда или натиск от страна на европейските институции, мисля, че няма как да се премахнат.

Бихте ли дали пример за фирма от региона или Северна България, която стабилно е стъпила на румънския пазар?

- Извън големите компании, които вече са там, се сключват по-скоро епизодични сделки и не знам дали биха могли да са пример за сериозен успех. Доколкото знаем, "Беско" ООД, компания, която произвежда архитектурни блокчета в Русе, има определени успехи в тази насока. Фирми в областта на строителните материали също са предприели добри стъпки. Друга компания е "Стедия" ЕООД, като и "Беско" и "Стедия" са членове на палатата. Втората фирма се занимава с търговия със строителни материали - те вече имат установени контакти с румънската страна и реализират сделки. Разбира се, има големи утвърдени компании, които от години са на румънския пазар, като "Фикосота", "Приста ойл" и други, те вече имат традиции там.

Постъпва ли информация от други европейски фирми извън България и Румъния, които се интересуват от бизнес с тези две страни?

- Имаме добри контакти с шведското търговско консулство в Букурещ. То насочва към нас запитвания, в повечето случаи касаещи инвестиции в България за закупуване на определени предприятия. С наши колеги от Гърция обменяме информация, като интересите са основно пак в тази насока - към български производствени предприятия - за бои, химически продукти или в някои динамични сектори. Предлагаме услуга в тази насока с предварително идентифициране на подходящи фирми, проучване, предоставяне на пълна пазарна информация за тях и на тази база интересуващите се компании правят предварителна селекция и решават към коя фирма да се обърнат, съответно да излязат с някакво предложение.