През миналата година 240 български фирми са били обявени в несъстоятелност, показват данните от изследването на финансовата компания "Кофас - България". Спрямо 2006 г. броят на фалиралите фирми е нараснал с 31% спрямо миналата година. Най-много от тях (54 компании) са били от сектора на земеделието и горското стопанство, който за четвърта поредна година заема челната позиция като най-рисков. На второ място се нарежда търговията на дребно, в който са фалирали 38 фирми.

Строителният сектор през миналата година е бил на трето място по ниво на риск с 15 обявени в несъстоятелност дружества, като според Камелия Попова, управител на "Кофас - България", очакванията са в този бранш тенденцията да се задълбочи през 2008 г. Според прогнозите тази година броят на фалиралите фирми, свързани със строителството (предприемачите, производителите и търговците на строителни материали), могат да нараснат с 50%. Причината за негативната прогноза според анализа на "Кофас - България" е прекаленото застрояване на българските курорти и най-вече тези по Черноморието, лошото управление на риска и пренасищането на пазара.

По този начин България ще се доближи до общите показатели за Централна и Източна Европа, посочват експертите. Според изследванията на "Кофас" строителството е най-рисковият сектор за региона и търпи най-много фалити през последните две години, поясни Камелия Попова. По думите й най-застрашени в сектора са предприемачите, но евентуални проблеми при тях ще се отразят и на останалата част от веригата. За строителните компании ще става все по-трудно да намират финансиране, включително от банките, ако става въпрос за проектите "на зелено", каза Попова.

Експертите: Тежката процедура изкривява данните

Процедурата по обявяване в несъстоятелност в България все още е твърде дълга, тромава и скъпа, смятат от "Кофас България". Данните показват, че фалиралите фирми за миналата година са 240, но реално в несъстоятелност са много повече, като в някои от секторите разликата може да се измери в пъти. Дългата и тежка процедура по обявяване в несъстоятелност и компенсиране на кредиторите е в основата на проблема, смятат експертите. Според българското законодателство кредиторът има задължението да докаже, че длъжникът е неплатежоспособен, за да може да си върне дълга, докато европейската практика е точно обратната, поясни управителят на "Кофас България" Камелия Попова. По думите й нормалната практика е длъжникът, който е обявен в несъстоятелност, да има отговорността да докаже, че е платежоспособен. Затова и официалните данни са само "върхът на айсберга", коментира Попова. Според нея, ако законът се промени и хармонизира с европейския регламент, това ще доведе до бум на фалитите, но резултатът ще е много положителен, тъй като данните ще отразяват реалната ситуация в икономиката, а кредиторите по-лесно ще преценяват рисковете на длъжниците си.

По данни на проучването на Световната банка Doing Business 2008 процедурата по прекратяване на бизнес в България отнема 3.3 години, докато в страните с най-добра практика това би траяло от няколко дни до 3 месеца.

Значителен брой фалити са отчетени и в секторите на транспорта и складирането, финансите, застрахователната и консултантската дейност. С по-малко, но все още сериозни проценти са услугите, търговията на едро и производството на хранителни стоки и напитки. Като най-малко рискови са се очертали производството на химикали, цветни метали и фармацевтичната промишленост. Причината е, че в тях са привлечени много инвестиции, а продукцията им е предназначена предимно за експорт.

Очаквано най-голям е броят на обявените в несъстоятелност фирми в София (19% от общия), следвана от Пловдив (9%) и Плевен (8%).

Активните компании в България към момента са 240 000, което означава, че фалиралите през 2007 г. са едва 0.1, показва изследването.

Данните на "Кофас" сочат още, че междуфирмената задлъжнялост в България вече достига 50 млрд. лв., или над 91% от брутния вътрешен продукт на страната. Според анализаторите причината за ограничения брой фалити при големия обем на междуфирмената задлъжнялост е във все още продължителната съдебна процедура по обявяване в несъстоятелност, смятат от компанията. Това провокира все повече компании да пристъпят към събиране на вземанията си по извънсъдебен път.

Все още българските компании не правят достатъчно, за да минимизират рисковете от фалит и застраховането на бизнеса, предварително проучване на своите бъдещи партньори не са разпространени практики, посочи още Камелия Попова.

Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч":

За кредиторите има два вида рискове. Първата група включва опасностите, характерни за самия сектор, например макроикономическата среда и опасенията, свързани с очаквано забавяне на ръста на цените и търсенето на имотите. Втората група произтича от характера на българското законодателство, което е база за развитие на някои специфични за България практики. Често строителните предприемачи, които имат много проекти, създават отделно търговско дружество за всяка отделна инвестиция. Така ако тя се провали, кредиторът може да се възползва само от капитала на тази отделна фирма и той е най-пострадалият от цялата схема. Тази схема е най-популярна в строителния бранш, но се прилага и в много други. В случая не е толкова важна самата бройка на фалитите, а популярността на схемата за злоупотреби. Тенденцията към растеж на фалитите се дължи и на постепенното окрупняване на бизнеса, при което малките фирми или биват погълнати, или изтласкани от пазара. Очакваният силен ръст на фалитите в строителния сектор според мен би предизвикал проблеми не толкова във финансовия сектор, колкото между самите фирми по веригата. Причината е, че задлъжнялостта там е по-скоро междуфирмена, отколкото към банките, а и финансовите институции имат много по-стриктни схеми за оценка на риска на клиентите си. От друга страна, данните за фирмената задлъжнялост вероятно са надценени, тъй като има елемент на двойно броене. Но наистина толкова високи нива са опасни. Рисковете идват от факта, че българските предприемачи трудно вземат решение за това кога да изнесат част от дейностите си или да ги изграждат сами. От това страдат оптимизацията и повишаването на ефективността на разходите и често капацитетът не им стига.

Георги Ангелов, старши икономист в института "Отворено общество":

Проблемът не е в големия ръст на фалитите, а в прекалено ниския брой на фирмите, обявени в несъстоятелност. Ако фалиралите за година фирми са само 240, това значи, че твърде много капитал се замразява в неработещи и нерентабилни компании, докато текат всички процедури по несъстоятелност. Дългата и тежка процедура кара много фирми да не минават по официалния ред, когато приключват дейността си, а да търсят други начини, за да удовлетворят вземанията си. Ако обаче кредиторът реши да мине по процедурата и да търси дължимото през съда по официалния ред, рискува също да фалира, защото тя може да се проточи с години и да блокира средствата му.

Затова и дори да се изпълнят прогнозите за голям ръст във фалитите на строителни предприемачи, ниската база ще компенсира и крайният ефект ще е твърде малък, за да се усети от цялата икономика. В крайна сметка ефектът може да се окаже дори оздравителен за пазара. Ако числата наистина са толкова ниски, нормално е фирмите в несъстоятелност да растат при толкова динамично растяща икономика.