Реформата на лозаро-винарския сектор в Европейския съюз съвпада напълно с интересите на българските винопроизводители, каза председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов на пресконференция днес.

Според постигнатото на срещата в Прага през декември м.г. споразумение между земеделските министри на ЕС за период от седем години България ще получи 166 милиона евро, които може да изразходва според приоритетите, включени в националния пакет. Пакетът обхваща дейности като промоции на вина в трети държави, преструктуриране или преобразуване на лозови масиви, модернизиране на производствената верига, нововъведения, подкрепа за беритба на зелено и нови мерки за управление на кризите.

По думите на Моллов приоритет за страната е популяризирането на българските вина в страни извън ЕС. Най-силно присъствие в момента България има на руския пазар, където през 2006 г. са изнесени 723 хил. хектолитра общо бутилирано и наливно вино от произведените същата година 1.712 хил. хектолитра. За 2007 г. по предварителни данни са изнесени 750 хил. хектолитра, което не включва експортираните в Евросъюза количество. В рамките на ЕС българските винопроизводители изнасят най-много за Германия, Полша и Скандинавските страни.

Изкореняването на лозови масиви няма да засегне сериозно България, каза още Моллов.  Новите правила дават възможност да се изкоренят между 8 и 10 процента от общо 153 хил. хектара лозарски площи в страната, като ЕС може да спре процедурата, ако се надхвърли границата от 15%. Самото изкореняване е доброволно и за него се получава премия. Затова за собствениците на неефективни земи или за предприемачи, които в перспектива нямат намерение да се занимават с лозарство и винарство, е по-изгодно да изкоренят лозовите си масиви. За финансиране обаче могат да кандидатстват само гроздопроизводители, които са записани в  лозарския регистър и са подавали декларация за произведено количество грозде.

Голямо значение за българските винари имат също новите правила за етикетиране на продуктите, смятат от камарата. След влизането в сила на реформата през август т.г. етикетирането ще бъде опростено и ще позволи европейските вина без географски означения да посочват на етикета си сорта грозде и годината на реколтата. Това решение е благоприятно за износа, тъй като ще направи по-разпознаваемо и конкурентоспособно българското вино, смята Пламен Моллов.