Дали цените ще продължат нагоре? Или ще паднат? Презапасиха ли се потребителите? Дали супермаркетите ще сложат рамо на производителите, или ще ги притиснат за цените? Изобщо как августовският скок ще рефлектира върху търговията на дребно? Това са част от въпросите без отговори до редакционното приключване на броя в края на август. Производителите и търговците даваха противоречиви прогнози, а и мнозина не се решиха на коментар.

Любопитно, но почти същите въпроси стояха в средата на август на корицата на The Groccer, специализираното британско списание за ритейл. Което си има обяснение всмисъл, че кризата с цените е международна, а търговията на дребно в България все повече следва тенденциите в ЕС. С тази специфика, че по-ниските доходи и по-високия дял на разходите за храна в България правят хората особено чувствителни към ценовите покачвания.

Сушата, дъждовете и суровинната криза

са повсеместни проблеми и се тълкуват като oбективни предпоставки за по-високите цени на крайните продукти. Освен това в началото на юли в България поскъпна и токът. През юли и август всичко това съвпадна с увеличеното търсене в страната - населението нарасна с броя на чуждестранните туристи, продължи румънската шопинг вълна и се зароди истерията за пазаруване, породена от слуховете за галоп на цените. Освен това

Август е любим месец

за ценови експерименти в страната. Тогава старата реколта е на привърш-ване, новата още я няма. А и комуналните разходи на населението са по-ниски и оттам разполагаемите му доходи - по-големи.

Поскъпването определено има и субективна страна. Още от януари потребителите очакват цените да се повишат в посока на тези в ЕС. Българските производители обаче по-скоро се снижиха ценово, за да "сплашат" евентуалната чуждестранна конкуренция. И се решиха на скок седем месеца по-късно - след като редица браншове като шофьори, учители, лекари вече си издействаха по-високи заплати. 

Така че не закъсняха и държавните подозрения в спекула (каквото и да значи). Те са обясними - темата е социално чувствителна, обстановката - предизборна, но не могат да бъдат оправдани. Банално е, но най-добрите регулатори са пазарът и покупателната способност на населението.

Така че интересното предстои. Сега ще видим в кои продуктови категории вносът ще разбие мита, че храните в България са по-евтини от тези в ЕС. И да наблюдаваме кои ценови нива ще се окажат приемливи за масовия потреб-ител.

След лятната ценова жега  

Търговията на дребно

също ще се поразмести. Много малки магазинчета няма да успеят да поддържат конкурентни цени. Вероятно част от тях ще "кривнат" в сивата икономика, а ако и това не ги спаси - ще фалират. Големите и добре организирани търговски вериги имат по-сложни стратегии - някои увеличаха поръчките за производство под собствени марки, други ограничиха промоциите, трети се фокусираха върху промоции на чувствителните стоки. Но и във веригите невинаги стоките са по-евтини?  Освен това се очаква навлизане на нови играчи в търговията на дребно. - големи европейски вериги в дискаунт и в хардискаунт формата. Това обещава нов кръг в борбата за привличане на клиенти и завоюване на пазарни дялове, нов етап на консолидация и бързо  спукване на ценовия балон, ако той наистина съществува. 

Всичко това в дългосрочен план обещава ценова компенсация на потребителите за сегашните им несгоди. И още едно доказателство, че силите за регулация са най-вече в пазарния механизъм