Експериментът "АБО маркет" - гигантски магазин в мол с щандове на български производители, просъществува точно седем месеца и половина. Обектът в Bulgaria Mall бе открит на 14 февруари и затвори на 28 септември. С това пробата в мол да има не магазин на верига, а друг формат, не издържа. Причините за неуспеха са разнопосочни: от това че беше проект на бизнесмен без опит в търговията на дребно, през гигантския размер на площта, а оттам и голямата сума за наем, през слабата реклама и организация.

Така засега се запазва моделът наематели на хипермаркети в молове да са веригите. А напоследък там конкуренцията съвсем оредя след фалита на "Пикадили" и Carrefour. Безспорният нов владетел на тези зони в софийските молове е "Билла". След като нае свободните площи в мола до хотел "Хемус" в столицата, в "Сердика център" и Mall Sofia, германската верига влиза и в Bulgaria Mall. Тук тя ще се състезава буквално със себе си, тъй като отдавна има обект точно в съседство.

Каква беше идеята

"АБО маркет" заемаше 5000 кв. метра площ, на която, по информация на мениджърския екип, бяха разположени над 40 000 хранителни и други стоки. Проектът беше на Александър Викилев, управител и собственик на пернишката "Вердон инвест", от чието име се издаваха касовите бележки, и на регистрираната по-късно компания "АБО маркет". Основателят няма предишен опит в ритейл сектора.

Преди отварянето на хипермаркета беше обявено, че договорът за наем е десетгодишен, а в материали към потенциални партньори се споменаваше наем от 10.8 евро за кв.м без ДДС, а при висок оборот - и подоходен наем от 4%.

При откриването на обекта Александър Викилев обясни за "Капитал", че "това е магазин в магазина", в който над 800 български фирми представят директно продуктите си на цена, която сами са определили, като разчитат на общ обслужващ персонал. Компаниите доставят стоките си до търговския обект, плащат наем и отчисляват процент от оборота си (1.5%) за "АБО маркет". Операторът отговаря за подредбата на стоките, маркетинга и рекламата и следи за наличностите.

Акцентът беше върху по-малки български производители, повечето от които не са представени във веригите. Но се предлагаха и продукти на мултинационални компании, като част от вносните стоки бяха нови за българския пазар. При старта от компаниите сочеха като плюс липсата на входна такса, както и скъсяването на връзката между производител и търговец.

И какво стана

Целият текст е тук