Какви отговорности към гилдията поемате и етичните норми, които ще спазвате в работата си?

- В гилдията сме съмишленици и имаме ясни цели. Затова ще продължим активно да работим за утвърждаване на имиджа на бранша и продуктите ни както в страната, така и в чужбина. Лично се ангажирам с каузата за търсене на възможности за осигуряване на повече институционална подкрепа в областта на производството на български месни продукти и тяхното популяризиране зад граница. Вярвам, че това може да бъде постигнато само в партньорство с държавата.

В каква кондиция се намира асоциацията и вашата индустрия в момента?

- Историята със сигурност не започва от нас, нито от създадената преди 22 години Асоциация на месопреработвателите в България. Ние сме наследници на едно традиционно производство, натрупало през вековете опита на хиляди майстори колбасари. Членове на нашата асоциация са 120 фирми, които притежават около 65-70% дял от пазара на месо и месни продукти в България. За съжаление днес производството на месо не задоволява по никакъв начин нуждите на населението на България. За 35 години животните в нашата страна от 16.6 млн. през 1980 г. днес са малко над 2.7 млн. Затова българските месопреработватели са обречени да работят с вносно месо, за да задоволят пазара.

По данни на Министерството на земеделието и храните вътрешното потребление на свинско месо за 2014 г. е 186.9 хил. тона, производството е 54.6 хил. тона, а вносът - 106.6 хил. тона. При говеждото месо за 2014 г. консумацията е 27.9 хил. тона, като от тях в България са произведени едва 4.9 хил. тона, а останалото в внос.

Добитото в България червено месо родно производство се реализира основно като свежо в търговската мрежа. Дори месопреработватели, които притежават собствени ферми, преработват за колбасарски нужди месо от внос, а собственото производство реализират на пазара преди всичко като свежо месо.

Подсекторът "Производство и преработка на месо - производство на месни продукти, без готови ястия" създава най-висока заетост - 20.5% от заетите в целия сектор, с най-висока добавена стойност - 20%. По отношение на материалните активи на българските месопреработвателни предприятия трябва да се посочи, че през вече далечната 2007 г. българските предприятия бяха по-добри от средноевропейските по отношение инфраструктура и оборудване. Днес обаче, 8-9 години по-късно, голяма част от тях имат нужда от реконструкция и модернизация.

Кои са пазарите на предприятията от вашата асоциация?

- Това е друга тежка тема. За да имаме пазари, нашите продукти трябва да бъдат промотирани както на вътрешния, така и на регионалния, така и на международния пазар. Това е въпрос преди всичко на държавна политика, на национална кауза. Разбира се, и на пари, но ако се провеждат целенасочени държавни политики, парите сами ще дойдат.

Имаме дефицит на национални политики в областта на завоюване, отстояване и развитие на пазарно присъствие. Негативен ефект имат и целенасочените медийни кампании в последните години на преход, незаслужено създаващи лош имидж на българските месни продукти, а ние като асоциация се оказахме неподготвени да се борим срещу черния PR.

В моя мандат ще положа всички усилия за подкрепа и развитие на българския бизнес като национална кауза както за българските потребители, за които работим, така и за правителството, с което успешно си сътрудничим, но и което трябва да насърчим да реализира цялостната политика за защита на родното производство.

В това съзирам гаранциите за икономически растеж на основата на високата добавена стойност на българската месопреработвателна индустрия, на ръста на заетостта в сектора, на съществуващите възможности за повишаване на износа на български колбаси на регионалния и международния пазар, което в крайна сметка ще повиши жизнения стандарт на нас, българите. Толкова е просто, колкото го разказвам, наистина. Трябва ни повече солидарност, останалото го имаме от векове.

Пълният текст на интервюто на Михаил Ванчев