На първи юли тази година съдът в Атина даде на първа инстанция закрила от фалит на гръцката компания супермаркети Marinopoulos. Такава ще е ситуацията поне до 21 септември, когато съдът ще обяви решението си за плановете на компанията за преструктуриране. Групата, която дава работа на над 12 хил. работници и управлява над 800 магазина, търси защита от съда, след като съдбата й е огледална с тази на гръцката икономика след 2010 г. Ако Marinopoulos потъне, това най-вероятно ще се отрази лошо и на самата страна, пише в началото на юли The Economist Intelligence Unit.

Изданието напомня, че фамилията "Маринопулос" навлиза в бизнеса като аптека, още през 1893 г. Годината е известна с това, че тогавашният премиер Чарилаос Трикупис обявява Гърция за банкрутирала. Семейството отваря първия си супермаркет през 1962, още една важна година за Гърция, като тогава влиза в сила договорът на страната с Европейския съюз. През 1999 г. семейството се договаря с френския международен ритейлър Carrefour за разпространяване на веригата и така Marinopoulos става лидер на пазара. Партньорството приключва през 2012 г., когато френската група се оттегля, но оставя франчайз права на Marinopoulos. Към 2015 г. Carrefour продължава да държи стабилен пазарен дял от 6.3% в Гърция.

В последните си финансови доклади за 2014 г., веригата обяви оборот от 1.6 млрд. евро, като цифрите падат от 2010 година насам. След подаването на молба за защита от фалит, съдът реши, че групата ще бъде защитена от кредитори, замразяване и отнемане на имущество, но даде възможност на служителите на компанията да я съдят, в случай, че не им плаща редовно заплати.

От молбата на Marinopoulos до гръцкия съд, информация за която изтече в медиите, става ясно, че групата има дължове в размер на 1.3 млрд. евро (0.76% от БВП на Гърция). От тях около 100 млн. евро са към държавата под формата на данъци и осигурителни вноски. Дълговете към финансовите кредитори са около пет пъти по-големи. Половината от тях са разпределени между четири гръцки банки и една лизингова компания, а някои от тях са дълг към холдинги, собственост на фамилията. Това оставя дупка от 723 млн. евро дълг към търговски кредитори към края на 2015 г. През последните шест месеца те вероятно са се увеличили. По времето, когато Carrefour излиза от съвместния бизнес с компанията през 2012 г., тази цифра възлиза на 524 млн. евро. Много гръцки производители на храни отдавна са спрели да продават на фирмата.

Сред тези предприятия, оставени с вземания, които се очертават като несъбираеми, са козметичната компания "Сарантис", дългът към която е 6.4 млн. евро (2% от оборота Sarantis); Creta Farm, бизнес наскоро финансиран от ЕС, с дължими 8.6 млн. евро (8% от оборота); конкурентът им Nikas, дължими 3.2 млн. евро (6.5% от оборота); групата Delta Dairy с дължими 18.7 млн. евро (6.1% от оборота); производителят на хлебни изделия Karamolegos, дължими 10.8 млн. евро (14% от оборота си).

В допълнение групата има дълг и към стотици по-малки доставчици (които според някои оценки достигат 3000), както и към 12 500 служители, чиито работни места са изложени на риск, който е общо 4.3 млн. евро. Сериозността на ситуацията не беше пропусната и от МВФ, който изрази своята загриженост от развоя на събитията.

Доброволните преструктурирания не винаги са успешни и много гърци все още имат лоши спомени от подобната съдба на по-малката местна верига Atlantic, която затвори през 2011 г., две години след като започна опити за преструктуриране. Ситуацията с Marinopoulos е по-различна. През февруари 2016 г., конкуренцията, в лицето на Sklaveinitis, предложи да поеме управлението на 33-те хипермаркета на групата. Sklavenitis все повече се доближава до Marinopoulos, като пазарния им дял през 2015 г. достига 6.2%.

Сделка обаче няма да има. Затова беше уведомена гръцката Комисия за защита на конкуренцията през април, без да има подробности кое е било решаващия фактор за това решение. Sklavenitis продължава да иска нещата да се случат, като такъв развой би направил групата лидер сред ритейлърите, но Marinopoulos не желае да се раздели с мрежета си от магазини. Говори се също за сценарий, при който Sankaty, част от американската инвестиционна фирма Bain Capital, заедно с друга инвестиционна фирма – Bartons – да формират международен консорциум, който да изкупи Marinopoulos, но вероятността за това е малка.

Фамилията Маринопулос има проблеми и с медиите, които смятат, че семейството укрива пари и активи зад граница. Предвид огромните дългове на фирмата към държавата не е изключено и членове на семейството да бъдат изправени на съд. Това би се отразило зле и на други части от семейния бизнес, включващи дистрибуцията в Гърция на GAP и Starbucks.

Заявление за закрила от фалит подаде и друг голямгръцки бизнес, Jetoil, които разполагат с верига от 600 бензиностанции. Групата дължи на кредиторите си 315 милиона евро и според нея, вината за тях е в сриващата се гръцка икономика.

Институтът за малък бизнес в Гърция изчислява, че 45 000 работни места са били изгубени за втората половина на 2015 г. Още повече малки бизнеси са фалирали през първата половина на тази година, като повечето предприятия не успяват да се справят с увеличаващите се данъци. Така проблемите с бизнеса стават все по-политически, след като високите данъци и политическата несигурност водят до забавяне на възстановяването на икономиката и правителството ще срещне нови трудности при опитите си за нови споразумения с международните кредитори, пише изданието.