Решението на Великобритания за напускане на ЕС ще доведе до забавяне на икономическия растеж в България с около 0.2 процентни пункта през тази и 1.1 процентни пункта през следващата година, смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, цитиран от БТА.

След резултатите от референдума във Великобритания икономическият растеж в Обединеното кралство ще се забави до около нула процента догодина при очаквана стойност преди Брекзит от около 2 на сто, твърди Павлов, в съобщение разпространено от банката.

Тъй като Великобритания е петата най-голяма икономика в света, това няма да остане без последици и за глобалната икономика, а с това и за България. Тъй като делът на Великобритания от общия стоков износ на България е едва 2.5 на сто индиректният ефект ще бъде по-значим и ще е свързан със западни производствени вериги, които имат по-големи търговски контакти с Великобритания.

Забавянето на външната търговия ще започне да се материализира в последните месеци на тази година, когато признаците за забавяне на британската икономика ще се усилят, като ще се засилва в хода на следващата година.

Експертите очакват растежът на икономиките в Еврозоната тази година да е около един процент вместо очакваните по-рано 1.6 на сто.

Резултатът от референдума ще се отрази негативно на глобалното инвестиционно търсене, а с това и на инвестиционното търсене в развиващите се пазари от ЦИЕ включително и България.

Можем да очакваме известно забавяне на капиталовите потоци към България. По подобен начин трансферите на български емигранти към техни роднини в България ще нарастват с по-скромни темпове спрямо първоначално очакваните преди Брекзит, посочва Павлов.

Ефектът през финансовия канал ще бъде най-скромен, посочва експертът на Уникредит Булбанк . Причината за това е, че българската икономика остава устойчива на външни шокове поради липсата на нови или изострянето на съществуващи макроикономически дисбаланси. Страната има много благоприятната комбинация от силни фискални параметри, умерен излишък по текущата сметка, изобилни международни резерви, и намаляващи нужди от външно финансиране - както за суверена, така и за икономиката като цяло.

Не очакваме следователно увеличената нервност на финансовите пазари да доведе до някаква забележима промяна на условията, при които българските частни компании получават финансиране от чужбина.

Правителството може да си позволи компенсиращи мерки с цел намаляване на неблагоприятните ефекти, смята експертът. Българската икономика е в много силна позиция - конкурентноспособна, без значими макроикономически дисбаланси и с вече постигнат значителен напредък по отношение на фискалната консолидация.

Според тях компенсиращите мерки ще се изразяват в увеличаване на публичните инвестиционни разходи, за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит от прогнозирано ниво от 1.8 на сто от БВП през тази до 2.5 на сто от БВП през следващата година. Това би трябвало да означава увеличаване на публичните инвестиционни разходи през следващата година с около 0.7- 0.8 на сто от БВП, спрямо прогнозата ни преди Брекзит.

При активиране на компенсиращи мерки, растежът на БВП през следващата година ще се забави с около 0.6 процентни пункта, докато при липса на подобни мерки забавянето ще е от порядъка на 1.1 процентен пункт.