КЗК разследва веригите заради собствените им марки



Автор: Регал 20 май 2016



Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване на забранено споразумение или съгласувана практика по чл. 15, ал.1 от страна на "Кауфланд", "Лидл", "Билла" и "Метро".

Чл. 15. (1) забранява всякакъв вид споразумения , които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия.

Комисията се е самосезирала след докладна записка на Дарин Станков, директор на Дирекция "Антитръст и концентрации", разгледана в сряда. В четвъртък от КЗК пуснаха съобщение, че проверяват изненадващо "Кауфланд" и в "Билла".

В докладната записка се констатира, че пазарното присъствие на големите търговски вериги в страната се увеличава. Успоредно с това значително се увеличава и пазарният дял на стоките със собствени марки на търговските вериги, от продажбите на веригите и за сметка на стоките с марки на производители.

Ето аргументацията от докладната записка:

"При продажбата на стоки със собствена марка търговските вериги по същество се явяват конкурент на своите доставчици, доколкото последните реализират в техните или в други търговски обекти и стоки с марки на производителите. В същото време търговските вериги определят ценообразуването при продажбата на дребно както на стоките със собствени марки на веригите, така и на стоките с марки на производителите. В резултат от това възникват възможности за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите.

Увеличението на дела на стоките със собствена марка в асортимента на търговските вериги увеличава техните възможности да въздействат по косвен начин върху доставните цени на своите доставчици по отношение на предлаганите от тях стоки с марки на производителя, а именно като променят цените на дребно и по този начин оказват въздействие върху потребителското търсене на тези стоки спрямо аналогичните стоки със собствени марки на търговските вериги, включително в рамките на организираните от тях промоционални кампании.

Прекомерното увеличение на дела на стоките със собствена марка в асортимента на търговските вериги също така може да повлияе по негативен начин процеса на ценообразуване както на доставните цени, така и на цените на дребно на стоките с марка на производителя. На първо място това може да намали стимулите за търговските вериги да предлагат стоки с марки на производителя на конкурентни цени на дребно в сравнение с цените на предлаганите от тях стоки със собствени марки. На следващо място това увеличава стимулите на търговските вериги да определят нетните доставни цени на стоките с марка на производителя въз основа на ценово сравнение с доставните цени на стоките със собствена марка на веригата, преследвайки осигуряването на определен марж на печалба на веригата. Самата философия на налагане на собствени за веригата марки всъщност изначално почива на идеята те винаги да бъдат ценово позиционирани на по-ниско ниво в сравнение с аналогичните предлагани стоки с марка на производител. Тази постановка се налага не само по отношение на предлаганите вътре в търговските площи на конкретна верига стоки със собствена марка, но и при сравнение с останалите водещи вериги на пазара. Всъщност, ако доставчици на стоки с марка на производител биха били в състояние да договарят равнището на своите нетни доставни цени към дадена верига по начин който възпрепятства възможността цената на дребно за тези стоки да бъде определена над тази за съответна стока със собствена марка или при сравнение на стоки със собствени марки на конкурентна верига, то като цяло стратегията по налагане на собствени марки би се оказала застрашена.

По своята същност моделът, по който веригите осъществяват тяхната дейност, наречен "модерна търговия", осигурява благоприятна среда за установяване на паралелизъм в поведението между веригите конкуренти по отношение на ценови и маркетингови стратегии, обусловен от високата прозрачност в този сектор и сравнително лесния достъп до информация по отношение на практикуваните от конкурентна верига цени на дребно. Същевременно обаче моделът, при който много често едни същи доставчици предлагат стоки с марка на производител на няколко вериги едновременно предоставя конкретна възможност също и за съзнателна координация, постигана чрез индиректно узнаване на ценовата и маркетинговата политика на верига конкурент. Тази специфика на модела осигурява платформата, върху която би могла да се изгради ефективна стратегия за налагане на собствени марки, гарантираща най-ниски ценови нива на предлаганите с такива марки стоки в сравнение с аналогичните стоки с марка на производител. Такъв резултат в целия сектор може да бъде постигнат единствено при елиминиране на възможността производители-доставчици на стоки да практикуват различни нетни доставни цени в различните вериги, застрашавайки по този начин оптималното позициониране на стоки със собствена марка".

Всичко това и констатираното увеличение на дела на стоките със собствена марка в асортимента на търговските вериги създават обективна необходимост да бъде установено евентуално незаконосъобразно съгласуване между водещите търговски вериги, което цели да осигури благоприятна среда за налагането на собствени марки, чрез фиксиране на ценови нива по отношение на стоки на производител. Подобна практика би имала пряка антиконкурентна последица върху процесите на ценообразуване при доставката и реализацията на дребно на храни и други бързооборотни стоки в големите търговски вериги", пише в докладната записка.

През 2009 г. КЗК започва производство за картел и прилагане на антиконкурентни практики в ущърб на доставчици срещу "Метро кеш енд кери", "Билла", "Кауфланд", "Пикадили", "Хит" и "Максима България" (собственик на веригата "Т-маркет"). Проверките се проточват и в началото на февруари 2011 г. комисията излиза с определение за евентуален картел между компаниите. Според него има данни, че те са координирали търговските и маркетинг политиките си спрямо свои доставчици, което е нарушение на антимонополното законодателство. Така компаниите имаха две възможности - или да признаят, че са допускали нарушения и да предложат коригиращи мерки, или да поискат разследването да продължи по същество и да доказват, че не са виновни.
През 2012 година шестте търговски вериги поеха задължения за премахване на клаузи от договорите си, които според комисията може да навредят на конкуренцията. В резултат процедурата беше прекратена по този компромисен начин, като антитръстовото ведомство обяви, че ще следи за изпълнението на плана на веригите да "омекотят" условията към доставчиците им. Така казусът може да се счита за приключен, макар че по закон КЗК може да възобнови производството, в случай че обстоятелствата се променят или поетите задължения не се изпълняват.