Потреблението на олио и зехтин от българските домакинства намалява в обем за периода от февруари 2015 до януари 2016 г. спрямо предходния аналогичен годишен период. Спадът е по-голям при зехтина (-13.8%), отколкото при олиото (-5.5%). Средната цена и на двете категории бележи ръст. При олиото увеличението е със 7.7%. Цената на зехтина се е повишила с 12.6%. В резултат потреблението на олио нараства в стойност с 1.8%, докато на зехтин намалява.

И двете категории губят купувачи, но загубата при зехтина е доста по-голяма. За годината до януари 2015 зехтин са купили 37% от българските домакинства, но през следващия период този процент е 30. Потребителите, останали верни на зехтина, са го купували по-често. Средно на домакинство за годината до януари 2016 година се падат 2.8 покупки, докато през предишния период те са били 2.6. Олио е купувано много по-често в сравнение със зехтина – средно 13 покупки за годишен период.

От домакинствата в страната 90% са купили поне веднъж олио през последния годишен период. През предходния пенетрацията на олиото е 92%. Освен загубата на купувачи другата основна причина за спада на олиото е намаленото количество, купено на единична покупка.

Продуктите с етикет "собствена марка" отчитат спад и при двете категории. Техният дял обаче все още остава по-голям от средния за сектора бързооборотни стоки. Негативният резултат за марките на търговските вериги при олиото идва не само от загубата на купувачи, но от спада в честота на покупка и средния обем на единично пазаруване. Собствените марки при зехтина губят купувачи, но успяват да задържат лоялни домакинства, които са купували по-често през втория период. Делът на собствените марки на магазините намалява при покупките на олио. Ако през първия период той е бил 29% в обем, през втория се свива до 17%. Частните марки при зехтините поддържат постоянен дял в обем от 15% и в двата периода.

Традиционната търговия, представлявана от малките хранителни магазини, обслужвани от касиер, си остава най-предпочитаният канал, от който българските домакинства пазаруват олио. Този канал увеличава своята тежест спрямо предходния анализиран период с 3 процентни пункта в обем - от 26% на 29%. Хипермаркетите и минимаркетите заемат второто място по важност, разделяйки си по 19% от покупките на домакинствата в страната. Делът на хипермаркетите намалява с 1 процентен пункт, докато тежестта на минимаркетите остава постоянна и през двата периода. Дискаунтърите свиват своя дял. Ако през първия период през тях са минавали 12% от закупените количества олио, през втория едва 9% от покупките са били направени от този търговски формат.

Модерната търговия заема доста по-голяма тежест в покупките на зехтин. Общият дял на хипермаркетите, супермаркетите и дискаунтърите е 79%. С най-голяма тежест са хипермаркетите. Делът им обаче се свива с три процентни пункта, от 40% през първия период на 37% през втория. Малко над ¼ от покупките на зехтин домакинствата в страната са извършили в супермаркетите, докато през дискаунтърите минават 16% от общото закупено количество. И двата канала увеличават тежестта си спрямо предходния анализиран период. Минимаркетите, както и при олиото, държат постоянен дял и през двата периода, При зехтина обаче той е доста по-нисък – 8%. Много малка част от покупките на зехтин се извършват през традиционната търговия – едва 5% за периода от февруари 2015 до януари 2016.

Зехтинът е категория, която се характеризира с висок дял на промоциите, за което влияние има и голямата тежест на модерната търговия при покупките на този тип продукт. Повече от половината от закупените количества зехтин са били на промоция при 15% среден дял на специалните предложения в сектора на бързооборотните стоки. През втория период този дял се свива от 59% на 54%. Тежестта на промоциите при олиото също намалява. Тридесет и два процента от покупките на олио за периода от февруари 2014 до януари 2015 са извършени в резултат на специални предложения, но през следващия период техният дял намалява до 23%.