Официално регистрираните асоциации в селското стопанство са 70, а неофициално броят им е над 300. И в двата случая числата са достатъчно големи, за да направят комуникацията със сектора изключително трудна, а ориентацията коя организация е наистина легитимна и коя защитава лични или икономически интереси на тесен кръг лица - непосилна. Ето защо повечето от големите и по-стари асоциации отдавна настояват за закон, който да сложи ред в тези отношения. В началото на годината стана ясно, че народните представители започват работата по такъв закон, а в края на март проектът за нормативен акт за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция беше публикуван на страницата на парламента, пише в. "Капитал".

Вместо да бъде приятна изненада обаче, документът веднага стана повод за критики заради очевидните му слабости.

Проектозаконът е разделен на две части – една за браншовите организации на земеделските производители и една за преработвателите на продукцията от селското стопанство. Предвидено е представителите и на двете дейности да се обединяват на производствен принцип – в 21 бранша от производството и 9 от преработката.

Организациите трябва да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел. В един бранш може да има повече от една организация, но те ще бъдат представителни за производителите само ако отговарят на следните критерии – първо, да обединяват най-малко 30% от тях, второ, годишният обем на произведената от членовете продукция да е не по-малък от 30% от произведената продукция за съответния бранш, и трето, да имат регионални структури в половината области на страната. Представителна може да бъде само една организация от всеки бранш. Същите принципи важат и за преработвателите, но при тях не се изисква да имат регионално присъствие.

Представителните организации ще бъдат признавани със заповед на министъра на земеделието и храните и само те ще имат право да подписват споразумения, да участват в консултативните съвети към МЗХ и в работни групи за изготвяне на нормативни актове.

Предвидено е и да бъдат създадени две камари – на производителите и на преработвателите, стига те да успеят да привлекат поне половината от признатите представителни браншови организации.

Това, което притеснява организациите на този етап, са изискванията за привличането на 1/3 от земеделците в отделните браншове и удовлетворяването на критерия за 1/3 от годишната продукция. Производителите обаче не правят регистрациите си по бранш и не се знае колко точно са говедовъди или зеленчукопроизводители например, казват от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Затова и няма как една организация да знае дали е обхванала 30% от представителите. Изискването за 30% от обема на годишна продукция също е трудно задоволимо предвид това, че и самата статистика не е точна заради големия обем на сивия сектор.

Още на capital.bg